Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пикът на метеорния поток Персеиди настъпва днес

Снимка: pixabay

Едно от най-ефектните астрономически събития – метеорният поток Персеиди – ще бележи своя пик в нощта на 12 август. Какво представлява това космическо явление, откъде идва името му и кога и къде можем да му се насладим, разказва астрономът Пенчо Маркишки, автор на "Гид на любителя астроном".

По думите на Маркишки метеорен поток в космическото пространство се образува от малки частици, отделили се от главата на прелитаща комета. Тези кометни опашки понякога са дълги няколко милиона километра. След като комета премине през централните части на Слънчевата система, тези частици продължават да се движат по нейната орбита в продължение на стотици години. В определени дати от годината Земята преминава през метеоритните частици по време на своята обиколка около слънцето. Когато нощите са тъмни, можем да видим в небето повишена метеорна активност. Това са така наречените "падащи звезди" или "небесни искри", допълва Маркишки.

Пенчо МаркишкиИнтензивният метеорен поток Персеиди е започнал още на 17 юли, като през втората половина на тази нощ ще е неговата кулминация.

Метеорните потоци се кръщават на съзвездията, в които се намира техният радиант – посоката, от която изглежда, че метеоритите долитат. В случая става въпрос за съзвездието Персей, пояснява Маркишки.

Високо в планината условията са най-добри за наблюдаване на космическото явление. Видимост ще има там, където няма светлинно замърсяване – в местата, отдалечени от големите градове, подчертава Маркишки.

В сряда (14 август) предстои още едно космическо събитие – Марс и Юпитер ще се озоват на изключително близко разстояние. Така нареченото "съединение" ще бъде наблюдавано в края на нощта, когато съзвездието Бик изгрява, заявява Маркишки.

Любителите на космоса, които разполагат с телескоп, пригоден за дневно наблюдение, ще могат да станат свидетели на още едно интересно явление. На 21 август при вече настъпила дневна светлина Луната ще закрие планетата Сатурн.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимки – Рixabay и Катедра Астрономия на СУ "Св. Кл. Охридски"
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10