Етнографският музей "Етър" става на 60 години. За историята на музея и празненствата по повод годишнината – разговор в "Нашият ден" с уредника Румяна Денчева.
"Етърът“ е създаден през 1964 година като етнографски парк-музей и вече 60 години ни пренася в света на възрожденските българи. Освен музей "Етърът" е и център за проучване на традиционната култура на балканджиите.
"Още при създаването желанието на Лазар Донков, инициатор и първи директор на музея, е било да се съхрани традиционният бит на хората от Централна Стара Планина. Балканджиите освен етнографска група са население с много буден ум, с прогресивност в начина на мислене, образованието и квалификацията. Нормално се получава така, че това население е в основата на бъдещата България.", разказва Денчева.
Индустриализацията, новите обществени отношения и технологически възможности довеждат до изчезването на редица традиционни български занаяти. Това, по думите на Дечева, е естествен процес, тъй като занаятите се раждат и поддържат от потребностите на хората. Например мутафчийството е заличено поради факта, че в днешно време никой няма нужда от кожени дисаги за пренасяне на стоки с кон или магаре. Работата на един музей е да документира и пази паметта за тези битови характеристики, пояснява Денчева.
Етнографският музей "Етър" посреща своята 60-годишнина с нов модернизиран център, обновени и някои съвсем нови експозиции. Някои от атракциите и заниманията са насочени към деца и представляват семейна игра. Според своите интереси посетителите могат да се включат в различни демонстрации и програми, разказва Денчева.
На 7 и 8 септември предстои традиционният празник на пестила – типично балканджийски продукт или така наречения "габровски шоколад". Пестилът е сладко изделие, което се прави от сини сливи и навремето е било по-ценено и от хайвера, обяснява Денчева. По време на празника, който обичайно привлича много посетители, се приготвя пестил по традиционна рецепта и се правят различни занаятчийски демонстрации.
Сред най-големите атракции в "Етър" е Саковата къща – емблематична постройка от средата на XIX век, построена по поръчка на заможен габровски търговец. На втория етаж на къщата може да бъде видяна експозиция, представяща градския бит на едно възрожденско семейство с по-добри финансови възможности. На първи етаж е експонирана историята на къщата и на рода, чиято съдба е свързана опълченците на Шипка. Вече има и 3D модел на къщата, чиито модули малките посетители могат да сглобяват.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Международният фестивал "Българска душа на святата земя" ще се състои за десета поредна година от 10 до 15 юни в израелския град Бат Ям. Изпълнителна агенция за българите в чужбина е поканила всички наши сънародници зад граница с афинитет към изкуството да се включат в юбилейното издание на фестивала "Българска душа на святата земя" в Израел, в..
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота на Антония Трифена. След като в първата си книга ни разходи из Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга,..
Цветно и сетивно пътешествие предлага четвъртата изложба на Цвети Александрова, озаглавена "Феята на цветята". Авторката представя живописна колекция, вдъхновена от красотата, нежността и пъстротата на живота. Всяка картина носи в себе си усещане за нежност, светлина и движение, превърнати в цвят. Характерно за творбите на Цвети Александрова е..
Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви –..
Лекцията "Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен" предлага разговор за абстрактни символи. Тя препраща към шевиците и нищи същината, която тези стилизирани изображения се опитват да уловят. Лекторката Олга Николова разсъждава за хората, украсявали дрехите си с шевици, и търси възможните значения на традиционната везба за нас в..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
