Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Володя Попов:

Културно-историческото наследство формира идентичността на един народ

7
Регионален исторически музей - Плевен

"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една държава колкото по-голям е хоризонтът на това време, толкова идентичността е по-силна. 

Българският народ се намира на такава географска точка на света, където организираният живот е на 8000 години, нещо, което рядко може да се види извън Балканския полуостров и Западна Анатолия. Инструментариумът, който спомага това културно-историческо наследство да се проучи, утвърди и популяризира, е археологията. На територията не само на Плевенския регион има много такива обекти, които трябва да продължават да се проучват", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Володя Попов – директор на  Регионалния исторически музей в Плевен.

д-р Володя ПоповНяколко са обектите, които тази година проучват екипи в региона. Един от тях е в Димово, където работи доц. Гергана Кабакчиева. Това е античен град, като се проучва архитектура от първи век, допълва Попов. Проучванията в района на Белене са от години, припомня той. В този район специалистите са подкрепени и от Общината. 

Разкопки са започнали археолози и в района на Бреница. "Каменно-медната епоха е времето от 7000 години, като на Балканския полуостров се развива най-силната цивилизация, като именно тук е и най-старата организирана форма на обществата, най-близка до държавно съществуване – Варненския некропол, неслучайно единствен в света. В Бреница специалистите изучават една от фазите на каменно-медната епоха, която е в световната наука, фаза Бреница. 

Проучванията целят да опишат по-подробно по какъв начин се е осъществявал животът в това далечно време и до каква степен той е обхващал всички възможни сфери, които и днес виждаме с друг коефициент на живот. 

Следват през септември разкопките "Улпия Ескус“ и кастел "Димум", може би един от най-силните археологически обекти в България. С финансовата помощ и подкрепа на Община Левски екип от Регионалния исторически музей в Плевен, с ръководител Владимир Найденов, проучва една антична станция. 

От седемте обекта, които това лято проучваме, четири разработваме ние с наши екипи от Регионалния исторически музей. Намерените артефакти при разкопките в град Левски ще станат част от Обществения музей в града, който Общината мисли да разшири и развие.

По подобен начин вървят и разкопките в Червен бряг на римската антична вила – с богата и интересна архитектура и инвентар. От Общината в Червен бряг също са готови с проекта за археологическа колекция в местния музей.

Предстои проучване на селище от бронзовата епоха при с. Върбица, където ръководител е Павел Попов. В този район са открити около 160 предмета от бронзовата епоха, това е един период, който не е добре проучен, а откритията са важни в световен мащаб. 

Нека припомня, че бронзовата епоха се явява една много добра подложка на следващия тракийски период, който е нашата гордост, споделя в ефира на БНР директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов.

Снимки – Регионален исторически музей - Плевен

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

В България се срещат 22 вида птици, заплашени от изчезване

Тази година се проведе 49-ото преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България (от 16 до 19 януари). В рамките на 4 дни, 43 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българската..

публикувано на 10.02.25 в 15:50

Анатомия на страха: Епизод 2 – влияние и подходи за овладяване на страха

В този втори епизод от поредицата говорим за това как страховете влияят на различни аспекти от живота ни и за някои от предпоставките, отключващи хроничен стрес. Научаваме и какви са основните принципи на логотерапията, наричана още "Третата Виенска школа по психотерапия". Нейн създател е Виктор Франкъл, преминал през четири концентрационни..

публикувано на 10.02.25 в 14:10

Новият китайски модел изкуствен интелект стимулира науката

B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи  ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви  нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в  Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..

публикувано на 09.02.25 в 11:15
Паметникът на Лейф Ериксон в Рейкявик

Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти

Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..

публикувано на 08.02.25 в 17:35
Александра Николова

Александра Николова ще представя България на конкурса за млади учени

Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..

публикувано на 07.02.25 в 11:25