В края на миналата седмица отбелязахме Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими, чието официално име в България с решение на парламента ни от 2009 г. е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Когато говорим за Пол Пот и унищожаването на половината от населението на Камбоджа, това може и да звучи като нещо, което не ни засяга особено, но когато обърнем поглед към България, където не много отдавна също имаше репресивен режим, нещата стават все по-малко екзотични. Много от нас носим в себе си не добре преработените травми на миналото и ги възпроизвеждаме – защото независимо от коя страна на репресивния апарат сме били ние или нашите близки, случващото се е несъвместимо с човешкия интегритет и с пълноценното битие. И това засяга всеки от нас – днес и сега.
Ето защо, макар и в най-отпускарския период от годината, в "Нашият ден" си припомняме събития от недалечното минало. Никола Даскалов, един от малкото живи лагерници от Белене, не поиска да говори за своите преживявания там. Без да подценява стойността на личния разказ, Даскалов разсъждава върху лагерите като част от системата на репресии и управленските подходи на комунистическата власт.
"Личните преживявания на всеки един човек действително представляват нещо много интересно и важно, те създават една цветна картина за битието на самите лагерници. На мен ми се струва, че по-важно е да говорим за това какво място в рамките на червения тоталитаризъм заемаха лагерите. Колко души са минали през лагерите – това нещо никога няма да бъде установено и разбрано.", казва Даскалов.
По думите на госта към архивите трябва да се подхожда резервирано, тъй като информацията в тях е манипулирана с цел пропаганда и демонстрация на добре работеща система. Според доклад на ДС само в периода от 9 септември 1944 година до юни 1945 година в лагери са изпратени 164 хил. души – цифра, която изненадва и самия Даскалов.
Целта на лагерите е да покажат на хората, че не са господари на собствената си съдба, заявява Даскалов. Лагеристите са средство за въздействие върху свободното население. Поне 4-5 души биват пряко засегнати от ареста на един човек, а още 6-7 се страхуват да не бъдат потърсени, пояснява гостът. Това е така нареченият "удар по средата" – не е ясно защо някой е репресиран, затова хората около него стават бдителни и покорни. "Репресията се простира без точен адрес, по неясни критерии и пробужда във всеки един човек безпокойство.", обобщава Даскалов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
