Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят Апостол Апостолов.
Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни, където хората са носили продукцията си, за да произведат сладкия продукт, подобен на мед, разказва Апостолов.
Растението захарно сорго е с африкански произход и навлиза в Южна Европа през XIX век. В България то е познато като захарна метла. Принадлежи към зърнените култури, прилича на царевица и е сухоустойчиво поради мощната си коренна система, обяснява Апостолов.
Крайният продукт – маджун или петмез – се получава след изстискване и сгъстяване на сока от стеблото на захарното сорго. Резултатът е сладка и гъста течност, богата на витамин В, магнезий и антиоксиданти.
Семената на захарното сорго са безглутенови и могат да бъдат смелени в брашно. Те са подходящ заместител на някои зърнени култури, а от тях могат да се правят и пуканки, разказва Апостолов.
Учредителят на "Ботаника Лайф" споделя, че от няколко години фондацията провежда безплатни работилници за производство на маджун с образователна цел. Инициативата стартира като експеримент, но днес нейните организатори са се превърнали в експерти.
Все повече хората търсят здравословни продукти и маджунът може да стане по-масов на пазара стига да има хора, които да се ангажират с производствения процес, по думите на Апостолов.
В края на разговора гостът отправя покана: "С най-голямо желание искам да поканя слушателите на програма "Христо Ботев" в село Надарево, което се намира между Шумен и Търговище. Този път датите на работилницата са между 19 и 22 септември. Можете да се обадите на телефоните на фондация "Ботаникал Лайф" или просто да проверите на уебсайта. Много ще се радвам да имаме по-широка аудитория тази година."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
