Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кирилицата е знак за идентичност в средновековна Босна

Проф. Емир Филипович
Снимка: БТА

"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването "За думите".

Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. 

През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.

"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.

За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.

Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.

"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."

Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез  огласяване и отстояване на научно доказаната истина.

Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Най-старата сграда в Париж и безкръвна корида в Камарг

Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..

публикувано на 08.10.25 в 17:05
Проф. Татяна Бенишева

Лекарствата – начин на употреба

Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...

публикувано на 08.10.25 в 16:22

Наследството на Джейн Гудол живее чрез програмата Roots & Shoots

Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..

обновено на 08.10.25 в 09:57

Промените в образователната система

Разговор за промените в образователната система и въвеждането на религията в учебните програми. Трябва ли и може ли да се преподават добродетели? Как присъстват религиозните текстове в учебния материал до момента? Кой ще преподава? Кои други промени, предвиждани от Министерството на образованието и науката, могат да се окажат трудни за прилагане? Ще..

публикувано на 08.10.25 в 09:25

От рибар ловец става ли?

Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..

публикувано на 06.10.25 в 16:25