Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кирилицата е знак за идентичност в средновековна Босна

Проф. Емир Филипович
Снимка: БТА

"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването "За думите".

Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. 

През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.

"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.

За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.

Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.

"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."

Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез  огласяване и отстояване на научно доказаната истина.

Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Димитър Желев, Ани Костова, Ивайло Младенов и проф. дн Климент Найденов (от ляво надясно)

Реализация и сбъднати мечти предлага Геолого-географският факултет на СУ

В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването  "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...

публикувано на 12.04.25 в 10:15

Валери Леков – от ромската махала в Кюстендил до програма "Христо Ботев" на БНР

Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..

публикувано на 11.04.25 в 15:25
Стоимен Димитров

Бъдещият лекар Стоимен Димитров: Хипократовата клетва още тежи

Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични..

публикувано на 10.04.25 в 16:35

Нужна е смелост за истински образователни промени

Пламена Николова, културолог и образователен експерт от фондация "Rise Bulgaria" и Яна Алексиева, изпълнителен директор на асоциация "Родители" коментират в "Какво се случва" идеите за образователни промени, които се появиха в публичното пространство. Сред тях са санкции за родителите, забрана за телефони в училище, оценка за дисциплина и обучение по..

публикувано на 10.04.25 в 12:55

Теодора Крумова: Медиаторите са първопроходците в ромската общност

С активната намеса на граждански организации, училища и действащи медиатори през лятото на 2024 г. професията "Образователна медиация" беше включена в списъка с професии, които ще могат да се усвояват в професионални гимназии и центрове за професионално обучение. За да започне обучението на бъдещите медиатори, до две години трябва да се подготвят и..

публикувано на 10.04.25 в 10:40