Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разговор с Лука Вигано

Пепеляшка и изборът на лична парола

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки?

Снимка: Disney

Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове.

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за избора на лична парола – във "Време за наука" разговаряме с Лука Вигано, преподавател в Департамента по информатика на "Kинг`с колидж" Лондон.

Темата за киберсигурността понякога обърква, а понякога не успява да заинтригува достатъчно обществото. В своята научна практика Вигано, който освен преподавател е и сценарист и автор на пиеси и късометражни филми, съумява по любопитен начин да унагледи някои сложни термини, засягащи нашата сигурност в онлайн пространството.

По думите на Вигано киберсигурността години наред е била обект на интерес от страна на специалисти. В днешно време обаче почти всеки човек ежедневно използва интернет, без да осъзнава напълно заплахите на дигитализирания свят. Това превръща киберсигурността в тема от обществено значимост.

Защо е важно да имаме силна и сложна парола – героите от вълшебните приказки неочаквано дават отговор. Да, Пепеляшка или Големият лош вълк не притежават смартфони, но в техните истории има мотиви, валидни и днес, заявява Вигано.

Любимият пример на учения е именно Пепеляшка, която, като образ, присъства в почти всички култури по света. Всички знаем приказния сюжет за изгубената обувка, която би паснала единствено на избраницата на принца. В някои варианти на приказката самата вълшебна обувка разпознава своята собственичка – много подобно на лицевото разпознаване в съвременните дигитални устройства.

Сестрите  на Пепеляшка опитват да открадната нейната идентичност. Тогава идва момента на мултифакторната автентикация – Пепеляшка не само обува обувката, но показва и втората обувка. Има версия на приказката, в която мащехата чупи първата пантофка, сякаш разбива паролата на Пепеляшка, която обаче отново доказва самоличността си с втората обувка. Такава е и функцията на мобилния номер с код, който служи за мултифакторно удостоверяване, пояснява Вигано.

Ученият дава още един метафоричен пример за дигиталното пространство. Какво прави Вълкът в "Червената шапчица"? Събира информация или лични данни. Това може да се случи на всеки, посредством измамно телефонно обаждане, подчертава Вигано. След като получава нужните данни, Вълкът изяжда бабата и се преструва на нея, заблуждавайки и внучката. Това е нещо, което се случва реално в интернет, изтъква ученият.

Къщичките на Трите прасенца също са с различна степен на сигурност, като първите две не успяват да устоят на нападението на Вълка, посочва Вигано в третия приказен пример. Гостът призовава слушателите да "строят солидни къщи", т.е. да внимават какво споделят и как защитават своята лична информация онлайн, защото чрез нас могат да бъдат атакувани и околните.

"Като граждани, ние имаме задължение да предпазваме общностите си. Напоследък с разрастването на фалшивите новини и разрастването на ИИ е изключително важно да внимаваме на кого се доверяваме", заявява Вигано.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05
Стефан Виет

Стефан Виет – първият инфлуенсър с увреждания у нас

Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..

публикувано на 03.10.25 в 15:10

Честване на 225 години от рождението на Колю Фичето събра учени на национална конференция

Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..

публикувано на 02.10.25 в 18:25

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..

публикувано на 01.10.25 в 12:45