Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.
Никола Кереков разказва във "Време за наука" за необичайните животински практики, свързани със съня.
Сънят, който сме свикнали да асоциираме с доброто здраве, може да бъде разглеждан и като недостатък в животинския свят. Човешкият сън няма нищо общо с механизмите за сън у някои видове животни.
Например микродрямките не помагат на човек да се почувства отпочинал, но за пингвините това е пълноценен сън. Френски учени установяват, че пингвините могат да спят по 10 000 пъти на ден за по 4 секунди на дрямка. В края на деня общият брой микродрямки е равен на 11 ч. Мъжкият и женският пингвин се редуват в отглеждането на малките. Пингвинът, който е на пост, използва времето за сън.
Известен факт е, че китовете и делфините спят с едното си полукълбо, докато другата мозъчна половина е активна, а някои мигриращи птици могат да спят, докато летят.
Кереков запознава слушателите с любопитно откритие за съня на северните елени. Тези животни живеят в условия на арктически климат – с много кратко лято и продължителна зима. Този специфичен хабитат принуждава северните елени да се хранят непрекъснато през летния сезон. Отстрани изглежда, че те въобще не прекъсват яденето, за да се наспят. Този факт провокира група учени да извършат експеримент, за да установят спят ли северните елени. Оказва се, че тези преживни животни са развили механизъм, който им позволява да спят, докато се хранят.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Иво Орешков е фотограф по професия и вярващ човек по душа. След 8 години в ада на наркотиците успява да се измъкне, и вече 26 години е чист. За това време никога не се е изкушавал да посегне отново, смята го за чудо! Помага на зависими да намерят пътя към светлината. От 16 години всеки четвъртък вечер на улица "Веслец" 26 в София от 19 часа се..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
