Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.
Никола Кереков разказва във "Време за наука" за необичайните животински практики, свързани със съня.
Сънят, който сме свикнали да асоциираме с доброто здраве, може да бъде разглеждан и като недостатък в животинския свят. Човешкият сън няма нищо общо с механизмите за сън у някои видове животни.
Например микродрямките не помагат на човек да се почувства отпочинал, но за пингвините това е пълноценен сън. Френски учени установяват, че пингвините могат да спят по 10 000 пъти на ден за по 4 секунди на дрямка. В края на деня общият брой микродрямки е равен на 11 ч. Мъжкият и женският пингвин се редуват в отглеждането на малките. Пингвинът, който е на пост, използва времето за сън.
Известен факт е, че китовете и делфините спят с едното си полукълбо, докато другата мозъчна половина е активна, а някои мигриращи птици могат да спят, докато летят.
Кереков запознава слушателите с любопитно откритие за съня на северните елени. Тези животни живеят в условия на арктически климат – с много кратко лято и продължителна зима. Този специфичен хабитат принуждава северните елени да се хранят непрекъснато през летния сезон. Отстрани изглежда, че те въобще не прекъсват яденето, за да се наспят. Този факт провокира група учени да извършат експеримент, за да установят спят ли северните елени. Оказва се, че тези преживни животни са развили механизъм, който им позволява да спят, докато се хранят.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..
В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
