Българинът се стреми към историята, усеща я като нещо много важно и същевременно не я познава и не успява да отработи травматичното миналото. Именно литературата и романи като "Рана" от Захари Карабашлиев ни позволяват да влезем във времето и да пречупим травмата.
Авторът на романите "18 % сиво", "Жажда", "Опашката", "Хавра" и "Рана" гостува в "Нашият ден", за да говори за неизлекуваните болки на българското общество и неосъзнатото минало.
"Рана" е един от най-важните романи на изминалата година, който Карабашлиев споделя, че успява да напише много бързо. Това се дължи на дългогодишната авторова подготовка и запознанство с множество архивни документи, офицерски дневници, писма от и към фронта на Първата световна война.
"Наистина имаше свръхестествен заряд в досега ми с историята." , споделя Карабашлиев.
Действието на романа се развива по време на битката между българската армия и румънската войска в земите на Добруджа през 1916 година. Един млад запасен офицер бива ранен още в първото сражение, а след това съдбата преплита пътя му с този на едно малко момиченце и така започва познатият от творчеството на Карабашлиев мотив за пътя.
Насилственото изтласкване на българското население от пределите на Тракия, които са част от Гърция и Турция в периода около Първата световна война, е една от най-травмиращите страници в българската история, която също присъства в романа. По думите на Карабашлиев голяма част от историческите събития биват разказвани твърде безинтересно и ненужно академично, затова не успяват да събудят интереса на читателите. Ето защо писателят прави опит да чрез художествено навлизане в съзнанието на един млад съвременник на събитията от 1916 година, да предаде историческо усещане за епохата.
Карабашлиев дава като пример за ролята на художествената литература в изграждане на историческо познание Вазовия роман "Под игото" и книгата на Захари Стоянов "Записки по българските въстания". Двете литературни произведения съумяват през хумора и въображението да пречупят травмата на Априлското въстание, смята Карабашлиев.
Писателят обръща внимание на факта, че в архивните материали, с които се сблъсква, не присъстват, характерните за нашето съвремие, омраза и крайно осъдително чувство към противника.
Целия разговор чуйте звуковия файл:
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по Луис Сепулведа с режисьор Катя Петрова. Филмът представя работата по двуезичния проект, реализиран от японския театър "ПУК" и Столичния куклен театър. Документалният разказ проследява актьорите,..
Роберт Леви, поет, има магистърски степени по Българска филология (1995, СУ "Свети Климент Охридски") и по Културна и социална антропология (1998, СУ "Свети Климент Охридски"). През годините е натрупал богат професионален опит – от строителен работник до сценарист на документални филми, и в момента живее във Франкфурт, Германия, където работи като..
Най-новата книга на Юлияна Антонова-Мурата е колекция от кратки разкази послания, дошли от далечна Япония. Те са не просто импресии от екзотична земя, която доскоро бе на практика тера инкогнита за всички българи, а деликатни миниатюри от внимателно подредена изложба, която ни разказва за страна, отдалечена не само географски и исторически, а..
Известният в съвременното българско изкуство художник Валентин Дончевски представя в галерията на "Шипка" 6 своята мащабна юбилейна изложба, проследяваща творческите му търсения през последните години. Изложбата, озаглавена "Рефлексии", съдържа близо 300 произведения – на хартия и платно и създава един сложен "сублимат от чувства, реакции,..
Спокоен, мъдър, казва само толкова – колкото иска, осъзнат и приел себе си, обичащ се. Такъв е човекът на 50, такъв е и моноспектакълът, който се играе за 50-и път. Жив, дишащ с публиката си, с енергия, която те превзема и замисля. Тежи си на мястото и е повече тук и сега от всякога. А мястото е Голямата сцена на Народния театър, моноспектакълът –..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
