През тази седмица се навършиха 80 години от навлизането на Съветските войски в София, събитие, което оставя дълбока следа в българската история. През първите дни на септември 1944 г., в разгара на Втората световна война, Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември, само ден преди преврата на 9 септември, съветските войски влизат в страната. Въпреки че войната преминава без жертви и завършва официално в края на октомври, съветските военни остават в България в продължение на няколко години.
За много историци и анализатори това събитие се разглежда като една от най-големите трагедии в новата българска история. В продължение на десетилетия обществото е изправено пред различни, често изкривени интерпретации на събитията от този период, особено по време на комунистическия режим. Истината за това, което се случва след навлизането на съветските войски, остава спорна и оспорвана, като много от нас все още не разполагат с пълна картина на събитията.
Д-р Светослав Живков, преподавател по следосвобожденска история в Софийския университет, изразява своята оценка за случилото се така:
"Влизането на съветските войски в София е част от един по-мащабен процес, който, според мен, е изключително трагичен за България. Това не е просто поредното окупиране на страната от чужди войски, както се случва през 1918 г. Съветското навлизане е началото на установяването на комунистически тоталитарен режим, който прекъсва естествения ход на развитието на българското общество. Тази окупация е сравнима с последиците от османските завоевания за България – една травма, която оставя дълбоки белези върху нашето общество."
За да илюстрираме атмосферата от онези дни, предоставяме на нашите читатели откъс от запис от Златния фонд на БНР от 1979 г. В него Васил Михайлов, член на Централния комитет на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, си спомня събитията около 16 септември 1944 г. Записът демонстрира как през годините на социализма по радиото се е говорело за политически събития – често с клиширани фрази и официален тон, лишен от автентичността, която човек би очаквал в разкази за такива драматични исторически моменти.
Слушайте!
В рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с Йордан Атанасов – основател на FungiMonkeys , стартъп за отглеждане на гъби за добавки. Гостът в "Нашият ден" има дългогодишен опит в сферата на стартъп инициативите. През 2015 година основава една от първите консултантски агенции за развиване на български стартъп проекти...
На 2 юни – Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – Враца отново ще се превърне в сърцето на родолюбивите чествания, съхранили традицията и паметта на поколенията. Градът посреща стотици гости и хиляди поклонници, които ще изкачат връх Околчица, за да се преклонят пред героизма на Ботев и четата му...
Доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК, и Младен Стефанов, заместник-директор на 152-ро училище "Христо Ботев", коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Фестивала на училищните медии, който бе организиран и проведен във ФЖМК. Доц. Жана Попова : "Оказва се, че има над 50 училища в страната, които правят училищни медии . Моето..
На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg