42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска кинематография – близо 60 филма. 15 пълнометражни, 20 късометражни и 5 сериала влизат в основната конкурсна програма. Това са премиерните и произведени след последния фестивал през 2023 година: "Триумф","Безветрие", "Сватба", "Без крила", "Преди да забравя", "Не затваряй очи", "Клас 90"‚ Заведи ме вкъщи", "Клопка", също и копродукциите "Гражданинът светец", "Отдалечаване", "Краят на реката", както и вече познатия от разпространението си в кината"Защото обичам лошото време". Селекцията обещава голямо разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Самият фестивал предлага още дискусии, книги, инициативи за млади творци и прожекции на открито.
След като беше открит с червен килим и историята на "Човекът, който не можеше повече да мълчи", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За втора поредна година "Златна роза" предлага епизоди от утвърдили се през последната година сериали и очаквани такива. С това фестивалът продължава да следва тенденцията, застъпена в световните кинофестивали.
За първи път тази година ще бъде присъдена специална "Награда на Филмаутор за млади автори до 35 години". Тя има за цел да отличи и насърчи младите автори и да подчертае нуждата от градивна колаборация в създаването на аудиовизуални произведения. Към младите е насочено и изданието на "Предизвикателството" – формат, който цели да ангажира амбициозните творци, като им предостави платформа за изява и съревнование. Участниците ще бъдат предизвикани да създадат кратък филм на зададена тема в рамките на определено време. Най-добрите продукции ще бъдат оценявани от жури, съставено от утвърдени професионалисти.
Част от съпътстващата програма е и форумът "Кино за учащи". Инициативата на "Арте Урбана Колектив" цели да предизвика критичната мисъл в учениците, да ги провокира и да им предостави знания за различните аспекти в киноизкуството. Затова и в рамките на форума, включен в фестивала "Златна роза", те ще могат да съпреживеят специализирани прожекции и дискусии, внимателно подбрани именно за тях.
42-рата "Златна роза" си поставя за задача да предизвика публиката и още повече да я ангажира, затова тази година ще я изкара и от киносалона. Един от поводите е Pop-Up-Cineplex, който ще се ще се проведе в модерни пространства извън ФКЦ, а именно – Bookstore и ReBonkers. Инициативата, посветена на киното на 90-те, включва филми като "Парчета любов", "Аз, графинята", "Закъсняло пълнолуние", "Тишина" и "Бягащи кучета" с коментари на живо.
С това "Златна роза" за пореден път доказва, че има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино. Неслучайно с ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм отдаде почит към едно от големите именна в българското кино – актрисата Цветана Манева, която тази година отбелязва своя 80-годишен юбилей. Програмата представи и специална прожекция на "Последната дума". Филмът на Бинка Желязкова печели Първа награда и награда за операторско майсторство на фестивала през 1973 година. Прожекцията му е част от програмата "Открити хоризонти", която включва голяма част от съпътстващите събития.
Дискусиите, които ще привлекат вниманието на творците и любителите на киното, и тази подсказват фокуса в киното на "Златна роза" – стремеж да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: мястото на източноевропейското кино на големите фестивали; антифашизмът в киното, като акцентът е поставен върху България и Полша; ще има и пътеводител на локалните таланти на световния пазар.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център – агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията и развитието на киното ни и за нуждата от подкрепа на младите творци.
Чуйте го в звуковия файл.
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Наградата на София, която връчва Столичната община за принос към изкуството на киното, тази година ще получи големият хърватски режисьор Райко Гърлич, съобщиха организаторите на фестивала, който ще се проведе от 13 до 31 март. Филмите на Гърлич смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения..
Актьорът Теодор Папазов дава още един ракурс към темата за зависимостите в "Какво се случва". Известно време той играе документалния моноспектакъл "Чист", базиран на истории на зависими, а познава добре силата на преживяното, защото за него това е и лична история. "За мен думата чист има доста силно значение, защото преди десет години и аз бях..
Съюзът на артистите в България обяви номинациите за тазгодишните награди "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Тази година статуетките ще бъдат връчени за 51-ви път. В категорията "Водеща мъжка роля" са номинирани: · Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в "Обществен враг“, Малък градски театър "Зад канала“..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори...
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg