С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и специална прожекция на филма "Последната дума". Той проследява последните дни от живота на шест осъдени на смърт затворнички, една от които е героинята на Манева.
Считан за неудобен, филмът на Бинка Желязкова преминава през немалко перипетии, но въпреки това печели Първа награда и награда за операторско майсторство на "Златна роза" през 1973 година. Цветана Манева го гледа за първи път оттогава именно на тазгодишното издание на фестивала и не скри вълнението си.
"Толкова ми е вълнуващо, че на гърлото ми застава бучка. Аз съм толкова възхитена, толкова респектирана от личността на Бинка Желязкова. Толкова съм поела от нейното поведение и съм го направила част от своето поведение. Някак си работата с нея ме възпита. Освен това тя е режисьор, който така те води – че може да извади от теб нещо, които не си подозирал, че носиш. Тя ми помогна да изградя самочувствието си, творческото си самочувствие."
Смел филм е "Последната дума", филм, който говори за съпротивата, непознаваща граници, за моралния смисъл на красотата, за силната вяра в себе си и идеята, зад която застава човек.
"Ако смисълът на живота ти е ценност, най-голяма е свободата. Затова и съпротивата е задължителна", обяснява Цветана Манева. "Съпротивата няма право на последната дума, съпротивата трябва да е вечна."
За актрисата Бинка Желязкова е повече от подготвен режисьор и "Последната дума" е добър пример за това:
"Това е кино, което трябва да се види от всеки. Начинът, по който е направен – той беше някаква нова крачка. Възхищението, с което ни посрещнаха в Кан след филма. Ние, стоейки на първия ред на балкона, си мислехме: "Сега ще започнат да свиркат, да питат какви са тези затворнички". Когато дойде финалът на филма, дойде и възторгът на публиката – те хвърляха носни кърпички, ветрила, цигари към балкона. Такъв възторг. А тука си стана така – системата, която просто ни гледа, ни вижда като врагове. Опитаха се да го цензурират, имаше призиви към нея (бел. ред. Бинка) да го промени, премонтажира. И тя отказа, естествено. Да родиш нещо, ако приемем, че това е нейното дете, което е родила, и те ѝ казват: "Сега ще е с един крак или без една ръка". Не става!"
През 1974 година, отново на‚ "Златна роза", Цветана Манева получава наградата за най-добра женска роля в кинодебюта на Иван Андонов като режисьор "Трудна любов". Филмът говори за обикновената любов, която се превръща в необикновена. А актрисата припомня:
"Трябва всеки да е щастлив, ако неговата любов се окаже такава, защото иначе не е любов. Щастлив е този, който обича."
Според Цветана Манева страданията в живота ни са последствия ат нашите действия, а човек трябва да има мяра за нещата. Трябва и да вярва в себе си, да се приема и да се усмихва на отражението си в огледалото.
Днес тя все повече цени тишината, мълчанието, паузите– на сцената и извън нея. Що се отнася то това как се постига магията в актьорската игра, тя няма формула, но знае, че се случва, когато си истински и отдаден, когато имаш представа за предисторията и си потънал в нея.
"Сложно е, но за мен това е забавна и много увлекателна игра – казва Цветана Манева. – Една роля, дават ти текста, пиесата – това са страници написан текст и от това трябва да излезе жив човек, и този жив човек трябва да си ти. Хората не можеш да ги излъжеш, те не се лъжат. Публиката не се опиянява от дългите коси, тоалета, грима – това трае три секунди. А след това? Ами действай! Това как изглеждаш много бързо се възприема от хората, никой не се занимава с тоалета ти вече, с жестовете. Трябва да го живееш. И посвещаваш, посвещаваш живота си. Много изхабяваща е тази професия, много трудна и изхабяваща емоционално. Това е, но е хубава, красива."
Цялото интервю с Цветана Манева чуйте в звуковия файл. Разговорът с актрисата започва от сюжета на филма на Бинка Желязкова и въпроса кога съпротивата има последната дума.
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите студенти в специалността "Актьорство за драматичен театър" за учебната 2025/2026 година в Бургас се състоя през юли, а желаещите да се явят на приемните изпити през септември, обявени допълнително от..
Нова пиеса с трупата на театъра в Пазарджик , Мая Новоселска , Влади Въргала и Силвестър Силвестров замисля режисьорът Теди Москов за есента. Той прави планове и за филми. Тази вечер в Пловдив , в лятно кино "Орфей" , ще се играе неговият спектакъл "ДАБЪ ДЕШИЛ ИНЕ" с Мая Новоселска , Евгени Будинов и шуменския театър . Теди Москов..
Топлият августовски брой на списание "Страница" се появи тъкмо когато времето ни да четем през отпуската е малко повече. А в книжката под номер втори за годината има доста за четене. Традиционно списанието публикува нова българска и преводна литература, като и този път това е и проза, и поезия. В рубриката "Критически страници" има рецензии от..
От клонингите до изкуствения интелект или как фантастиката става реалност за 90 години пред очите на писателката-рожденичка Весела Люцканова. Всяка книга е свидетелство за това какво са чувствали и от какво са се вълнували и страхували, на какво са се надявали хората, живели по времето, в което е писана една книга, дори най-фантастичната. Именно Весела..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театралтни институции в България – великотърновския драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..
На 26 август 2025 г. сцената на Амфитеатър НДК (Кино Кабана) ще посрещне зрителите за една специална вечер, посветена на златните страници от..
Събитие с вход свободен ще се проведе в София – "Лятно кино в парка Гео Милев" , на поляната между двете главни алеи. Кинематограф БГ е организатор на..
Село Дълбок дол , община Троян , за шести път стана домакин на пленера по керамика "Вода, земя и огън" – събитие, което събира утвърдени и млади..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg