Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Моята (любима) страна" на руската журналистка Елена Костюченко

Елена Костюченко
Снимка: личен архив

"Девизът на "Новая газета" беше: буквите ни са същите, но думите – други.
Колко тежи словото?
(понякога колкото целия живот)
Може ли словото да противостои на въоръжената тирания?
(не)
Може ли словото да спре войната?
(не)"

С тези тежки и страшни думи завършва книгата си с литературни репортажи "Моята (любима) страна" руската журналистка Елена Костюченко. Тя напуска Русия завинаги в 2022 г.след няколко репортерски пътувания до Украйна и след като в началото на последното получава дискретно предупреждение, че чеченските части на руските контролно-пропускателни пунктове имат заповед да я убият.

Всъщност Костюченко е и сред първите руски репортери, които пишат за присъствието на руски войски в Източна Украйна, когато там започва война през 2014 г. Пише и за екологичните проблеми в Далечния север, дискриминацията на различните, живота в дълбоката провинция, интернатите, всемогъщата олигархия, бедността и тоталната несигурност, в която израства поколението ѝ. 

Пише от личен опит – живее за малко в интернат за психично болни, взима тайно проби от тундрата заедно с активисти на Green Peace, влиза в запустели строежи, за да ги види през очите на оцеляващите в тях ничии тийнейджъри...

Чуйте как Красимир Лозанов представя "Моята (любима) страна".

Снимки – личен архив и ИК Жанет 45

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Срещите на Виолета Цветкова "Насаме с незабравимите"

"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Андрей Янев, Емил Янев и Дарина Янева

Звездите не са мимолетни

В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..

публикувано на 21.12.24 в 16:40

Между абсурда и истината – за ролята на хумора в съвременното изкуство

Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..

публикувано на 21.12.24 в 12:35

Спектакъл за невъзможния герой – от Омир до ден-днешен

"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение"  (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..

публикувано на 20.12.24 в 16:28

Оркестровият живот в столицата от края на XIX век до 1946 година в три тома

Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..

публикувано на 20.12.24 в 15:46