Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е икономическо, но житейският ми път ме отведе в друга посока и тръгнах в посока на това да задълбоча знанията си за глухите хора."
Маринова е завършила специална педагогика и е получила магистърски степени в слухово-речевата рехабилитация и жестовия език в образованието. Въпреки владеенето на няколко езика, тя основно се е отдала на работата си като жестов преводач. "Съдбата ме избра за това. Аз съм кода – чуващо дете, родено в семейство на глухи родители", казва тя. "Проговорила съм първо на жестов език. Живях в семейство, в което този език беше основният начин на общуване, и за мен българският всъщност е втори език."
От ранна възраст Силвия е придружавала не само своите родители, но и техни приятели глухи, помагайки им при различни административни и житейски ситуации. Именно тогава тя осъзнала колко отговорна е ролята на преводача на жестов език. "Липсата на слух прави глухите хора недоверчиви. Може би разликата между преводач на жестов език и преводач на говорим език е, че тук хората наистина искат да бъдат спокойни, трябва да спечелиш тяхното доверие, да си честен и лоялен", споделя Силвия.
Работата на преводача на жестов език е динамична и непредсказуема, като всеки ден е различен. "Може да ме видите навсякъде – на събития, в държавни институции, медицински заведения или учебни институции", разказва тя. "За тези 35 години наистина не се сещам за място, където не съм била като жестов преводач."
Силвия вярва, че глухите хора, подобно на всички останали, имат своите качества и възможности, които трябва да бъдат признавани. "Глухите хора са хора като всички нас. Не трябва да търсим различията, а по-скоро възможностите и качествата, които ни обединяват", казва тя с усмивка.
Тя подчертава, че глухите хора възприемат света по уникален начин, със силно развита визуална възприемчивост: "На глухите хора нищо човешко не им е чуждо. Те са хора с изключително отворени за света очи, защото това е каналът, по който възприемат света."
Според нея желанието на глухите хора е просто да бъдат приети такива, каквито са, и да могат пълноценно да се интегрират в обществото. Тя завършва с посланието: "Глухите хора са много отворени към чуващия свят и искат да бъдат приети като равни."
Този разговор със Силвия Маринова ни напомня за значимостта на Международния ден на глухите хора, но също така и за ежедневната работа на преводачите на жестов език, които изграждат мостове между два свята и улесняват разбирането и приемането на хората с различни потребности.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg