Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Часът на етиката" – съвместна рубрика на БНР и ИФС

Етиката като инструмент за посрещане на бъдещето

Снимка: Pixabay

Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.  

Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в проблем утре? Пътищата на бъдещето, т. нар. "политики за бъдеще", разглежда сборникът "Етика и бъдеще", който проф. Стоян Ставру представя във "Време за Наука".

Като част от философията, етиката се съпротивлява на очакването да дава ясни и категорични отговори – тази теза застъпва проф. Ставру в увода на изданието "Етика и бъдеще: Философски траектории към убягващото бъдеще", посветено на значението на етиката в политиките за бъдещето.

В началото на разговора проф. Ставру разглежда отношението на етиката към линията на времето, като обособява три етични разклонения – към миналото, към настоящето и към бъдещето.

Етиката, която е насочена към миналото, е свързана с компенсиране на минали действия. Тя разглежда проблеми като първородния грях, колониализма, робството и интерпретира действията и наследството от предците спрямо настоящето.

Етиката на настоящето засяга моментните задължения и решения на човечеството. Към това разклонение спада философията на екзистенциализма и размишленията на автори като Сартр  и Киркегор, по думите на проф. Ставру. Екзистенциализмът говори за решения тук и сега, които определят нашата същност в един абсурден свят, роден от разрухата на двете световните войни, пояснява философът.

Етиката на бъдещето е тема, която ескалира днес, казва проф. Ставру. Става дума за разглеждане на проблеми като дългосрочното благосъстояние и справедливостта към потомството. Тази етика обхваща теми като екологията, изчерпването на ресурсите, антинатализма, дигиталния свят и ИИ, киберморала и постхуманизма.

Бъдещето, разбира се, убягва. Етиката се справя умело с тази негова същност, защото тя изначално борави с убягващи понятия. Ето защо етиката се оказва добър инструмент за посрещане на бъдещето, заявява проф. Ставру.

В свят, който настоява за опростяване, етиката продължава да произвежда сложност. Проф. Ставру коментира това твърдение, като подчертава, че етиците са свободомислещи хора и в техните разсъждения има от всичко по много. Съществуват етични философи, които избират да произвеждат алгоритми и свеждат философията до математика. Има и учени, които залитат в другата крайност и отказват да сведат етиката до реалността.

Понятието "етос" е свързано с нрави, характерни за определена общност в конкретен топос. Етиката на бъдещето е различна – тя е глобална, защото засяга общи проблеми като климата, технологиите, развитието на Земята, изтъква проф. Ставру.

13-те текста в сборника са разнообразни като тематика и са разделени в четири дяла – за мястото на етиката, за нейното отношение към живота, за етичните възможности за подобряване на живота и за надхвърлянето на живота (постхуманизъм).

Проф. Ставру заявява, че сборникът "Етика и бъдеще" събира на едно място разсъжденията на най-изявените български етици, които по прагматичен, но академичен начин отправят поглед към бъдещето.

Етиката няма как да даде прости решения на проблемите на бъдещето. Напротив – тя се противопоставя на моралния популизъм, заявява проф. Ставру.

 Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Народната обсерватория в Димитровград кани всички да погледнат нагоре

В Димитровград днес и следващата сряда се открива възможност за незабравимо преживяване – масово наблюдение на небесни тела в Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно". Директорът на обсерваторията, Димитър Кокотанеков , разказа повече за значението на тази уникална институция и за вълнуващите небесни обекти, които могат..

обновено на 22.01.25 в 12:57

Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите

Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите , които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови..

публикувано на 22.01.25 в 12:48
Д-р Янчо Делчев

ВМА извърши първа операция с ново поколение апарат Da Vinci Xi

Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции. Първата такава беше извършена от д-р Янчо Делчев , ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА. "Случаят касае 40-годишна..

публикувано на 22.01.25 в 12:29

Бабинден в АГ "Майчин дом"

На 21 януари в Деня на родилната помощ, известен като Бабинден, в най-старата АГ болница у нас "Майчин дом" се състоя водосвет и освещаване на III операционна зала на името на доц. д-р Божидар Славчев. В ритуала по измиване на ръцете участие взеха директорът на болницата проф. Иван Костов, началникът на Родилна клиника проф. Асен Николов и..

публикувано на 22.01.25 в 12:04

Денят, който промени Русия и Украйна: 22 януари през призмата на историята

В контекста на значими исторически дати и събития, историкът Евлоги Станчев говори в ефира на "Нашият ден" за паралелите между "Кървавата неделя" през 1905 г. в Русия и Съединението на Украйна от 1919 г. Тези събития носят своето значение както за времето, в което са се случили, така и за съвремието. На 22 януари 1905 година в Санкт..

обновено на 22.01.25 в 11:39