Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теодора Димова: Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация

Теодора Димова
Снимка: БГНЕС

Писателката и драматург Теодора Димова е избрана за член-кореспондент на БАН, стана ясно преди няколко дни. Димова е сред най-успешните съвременни автори у нас, лауреат на кампанията на Българското национално радио "Посланици на културата". В своите романи "Емине", "Майките", "Поразените" и "Не ви познавам" Димова съумява да пречупи историческите травми на българското общество, създавайки вълнуващи и често пъти трудни за преглъщане литературни сюжети.

Теодора Димова гостува в "Нашият ден", за да говори за "тънкия лед", по който стъпва един автор, пресъздаващ историческо време, както и за липсите и нуждите в съвременното човешко битие.

"Когато писах "Поразените", аз си дадох сметка защо има толкова малко романи около 9 септември, посветени на терора след това, на тези много страшни събития – защото е много мъчително. Имаме няколко разказа, които са противоположни едва ли не, които се бият, и човек трябва да се потопи в самото историческо събитие", споделя Димова и допълва, че най-голямо предизвикателство е било преодоляването на едностранчивото, категоричното и публицистично мислене.

Следващият роман "Не ви познавам" разглежда периода на прехода, който продължава да тежи в нашето общество. По думите на Димова, по време на творческия процес не е имало обичайното отстояние от времето. Авторката е опитала да преработи литературно реалността на улиците и площадите.

Димова перифразира откъс от книгата на Иван Костов "Свидетелства за прехода", където се казва, че ние все още не сме завършили този преход. Икономиката е преструктурирана и са се появили нови обществени слоеве и класи, но в манталитетно отношение българинът не се е научил да осмисля трезво събитията около себе си.

Писателката с тревожност наблюдава едно завръщане към мисленето от периода на тоталитарното минало. Човек трябва да осмисля реалността през мирогледа на един вярващ човек, по думите на Димова.

"Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация", заявява писателката.  

Димова разсъждава върху липсата на любов, която избива под формата на агресия. Авторката призовава всички да бъдат изключително внимателни един към друг, защото всеки жест е важен – той ще е нашият пропуск към вечността.

Като драматург Димова заявява, че театърът е магия, която се случва непосредствено. Театърът е възможност да кажеш нещо почти злободневно, което през сцената се превръща в изкуство. Въпреки това съществуват строги закони в театъра, защото иначе драматургията се разпада, допълва Димова.

В турбулентните времена, в които живеем, Димова забелязва огромна умора и апатия сред хората. Колкото по-малко българи гласуват, толкова по-голяма става тревогата от това, че тъканта на политиката се разпада, по думите на Димова, според която този разпад може да ни върне с 35 години назад.

От досег до чуждестранните читатели Димова получава усещането, че не ни възприемат като нещо екзотично, просто се интересуват от нас и се вълнуват от сходни проблеми.

Що се отнася до историческото минало, Димова отчита разминаване във възприятията тук и на запад: "Имам чувството, че в Западна Европа хората знаят за тоталитарния период по някакъв теоретичен начин. Колкото и да им го разказваме, не могат да разберат какво точно представлява и какви са последиците от него."

В края на разговора Димова заключава, че трябва да намерим човешкото и нормалното, което е заложено във всички нас.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15