В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки.
Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години.
Големият майстор осъществи премиерите на родна сцена на още много други творби на класиците на ХХ век: Стравински, Бритън, Хиндемит, Шостакович… "Неописуемо е усещането, когато изпод пръстите ти се ражда музика с вътрешен заряд и идеи с точни послания.
Свиря само онова, което си заслужава", категоричен бе Боян Лечев.
Едва ли е от онези цигулари, които обезателно биха искали да попаднат в графата любимци на публиката. Сценичните трикове и звездният блясък не бяха по вкуса му. Имаше ли концерт обаче, празно място не оставаше. Вярваха му, защото умееше пределно ясно да представи своя възглед и да го защити блестящо. Проф. Лечев не бе просто инструменталист с превъзходни качества, а личност която обединява в себе си най-доброто и градивното от духа на една нация.
"Артистът трябва да следва творческата си природа", вярваше прочутият цигулар. "Да посяга към произведения, които разбира, обича и цени. Никога не са ме привличали външните ефекти, блясъкът сам за себе си. Помага ми силната интуиция, въображение и чувствителност към идеите, които откривам в нотния текст." Тази чувствителност на Боян Лечев се проявяваше с особена острота в интерпретациите му на творби от български композитори. Печелеше съмишленици за онова, в което се бе врекъл – родната музика. С абсолютната убеденост в качествата на произведенията, които вдъхновено изпълняваше на всеки свой концерт. С преданост и хъс, трудно понятни днес за мнозина. Често напомняше, че свири българска музика, откакто се помни.
Поел нишката от своя учител Владимир Аврамов още когато бил на 10. А първото му участие в средата на 40-те години, като солист на Софийската филхармония ръководена от Саша Попов, е с концерта на Владигеров. Сам авторът е на пианото, когато Боян Лечев разучава цигулковата партия. През 1952 пък е премиерата на концерта от Пипков – първото произведение писано специално за великолепния цигулар. Тук той е съавтор в пълния смисъл на думата. С Константин Илиев пък дълго време са заедно на сцената: от средата на 50-те и през 60- те години в един от най-силните периоди в историята на Софийската филхармония. Помнят Боян Лечев като блестящ концертмайстор, който вдъхва изключителен респект – дясната ръка на главния диригент Константин Илиев.
През 1964 пише Дуо концертанте за цигулка и пиано – твърде сложна партитура, която авторът посвещава на Боян Лечев и съпругата му Снежина Гълъбова. След куп перипетии представят за пръв път творбата на Константин Илиев на престижния форум "Варшавска есен" с голям успех. И още една важна за Боян Лечев българска премиера: с Пловдивската филхармония ръководена от Добрин Петков свирят цигулковия концерт на Марин Големинов в Русе през 1969 година.
Проф. Лечев не обичаше записите. Твърдеше, че регистрациите не дават точна представа за истинската величина на артиста. "Истината е в залата!" припомняше често. И още: "На сцената се усещат най-осезаемо подводните камъни. Предпочитам живото дихание, непосредственото излъчване на артиста в миг на вдъхновение, независимо от всевъзможните пукнатини. Предпочитам го пред механичния, монтиран, доведен до изкуствено съвършенство запис."
Боян Лечев умееше да открива и да се радва на хубавите мигове чак до самия край през 2004 година.
Изпълнения на големия български цигулар и педагог проф. Боян Лечев можете да слушате на 4 октомври от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".
По онова време, в изглеждащия сега далечен като друга галактика край на 80-те години, почти всеки интелигентен метъл фен харесваше "Куинсрайк". Или най-малкото беше заинтригуван от тях. В морето от твърди банди те бяха нещо ярко и различно, звучаха сложно, но увлекателно, а концептуалните идеи на албумите им бяха съизмерими с величия като "Пинк Флойд" и..
Голямата награда за изкуство на държавата е най-високата награда, която Залцбург присъжда на всеки четири години в областта на визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. През 2024 г. Александра Карастоянова-Херментин ще бъде първата жена композитор, която ще я получи. Церемонията по награждаването ще се състои на 12 ноември в..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон 2024/2025, които ще се състоят в Първо студио на Радиото. Първият концерт е на 13 ноември, сряда, с начален час 19.30. Програмата е избрана и селектирана от Любомир Денев-син, който ще дирижира..
"Катя Кабанова" на Леош Яначек се игра през октомври в Кралската опера на Валония в Лиеж в нова постановка на френската режисьорка Орор Фатие. В шестата творба на бележития чешки композитор са отразени две негови големи увлечения. Първото е голямата му страст към руската литература, а второто е несподелената, платоническа любов на Яначек към доста..
Калифорнийският автор Дейвид Беласко вдъхновява два напълно различни женски персонажа в творбите на Пучини. Мадам Бътерфлай съществува само чрез желанието на мъжете и умира с разбито сърце, както са склонни да правят оперните героини, докато Момичето от Златния Запад получава когото иска с огнестрелно оръжие в ръце. "В Лион диригент на Пучини е..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
