В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки.
Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години.
Големият майстор осъществи премиерите на родна сцена на още много други творби на класиците на ХХ век: Стравински, Бритън, Хиндемит, Шостакович… "Неописуемо е усещането, когато изпод пръстите ти се ражда музика с вътрешен заряд и идеи с точни послания.
Свиря само онова, което си заслужава", категоричен бе Боян Лечев.
Едва ли е от онези цигулари, които обезателно биха искали да попаднат в графата любимци на публиката. Сценичните трикове и звездният блясък не бяха по вкуса му. Имаше ли концерт обаче, празно място не оставаше. Вярваха му, защото умееше пределно ясно да представи своя възглед и да го защити блестящо. Проф. Лечев не бе просто инструменталист с превъзходни качества, а личност която обединява в себе си най-доброто и градивното от духа на една нация.
"Артистът трябва да следва творческата си природа", вярваше прочутият цигулар. "Да посяга към произведения, които разбира, обича и цени. Никога не са ме привличали външните ефекти, блясъкът сам за себе си. Помага ми силната интуиция, въображение и чувствителност към идеите, които откривам в нотния текст." Тази чувствителност на Боян Лечев се проявяваше с особена острота в интерпретациите му на творби от български композитори. Печелеше съмишленици за онова, в което се бе врекъл – родната музика. С абсолютната убеденост в качествата на произведенията, които вдъхновено изпълняваше на всеки свой концерт. С преданост и хъс, трудно понятни днес за мнозина. Често напомняше, че свири българска музика, откакто се помни.
Поел нишката от своя учител Владимир Аврамов още когато бил на 10. А първото му участие в средата на 40-те години, като солист на Софийската филхармония ръководена от Саша Попов, е с концерта на Владигеров. Сам авторът е на пианото, когато Боян Лечев разучава цигулковата партия. През 1952 пък е премиерата на концерта от Пипков – първото произведение писано специално за великолепния цигулар. Тук той е съавтор в пълния смисъл на думата. С Константин Илиев пък дълго време са заедно на сцената: от средата на 50-те и през 60- те години в един от най-силните периоди в историята на Софийската филхармония. Помнят Боян Лечев като блестящ концертмайстор, който вдъхва изключителен респект – дясната ръка на главния диригент Константин Илиев.
През 1964 пише Дуо концертанте за цигулка и пиано – твърде сложна партитура, която авторът посвещава на Боян Лечев и съпругата му Снежина Гълъбова. След куп перипетии представят за пръв път творбата на Константин Илиев на престижния форум "Варшавска есен" с голям успех. И още една важна за Боян Лечев българска премиера: с Пловдивската филхармония ръководена от Добрин Петков свирят цигулковия концерт на Марин Големинов в Русе през 1969 година.
Проф. Лечев не обичаше записите. Твърдеше, че регистрациите не дават точна представа за истинската величина на артиста. "Истината е в залата!" припомняше често. И още: "На сцената се усещат най-осезаемо подводните камъни. Предпочитам живото дихание, непосредственото излъчване на артиста в миг на вдъхновение, независимо от всевъзможните пукнатини. Предпочитам го пред механичния, монтиран, доведен до изкуствено съвършенство запис."
Боян Лечев умееше да открива и да се радва на хубавите мигове чак до самия край през 2004 година.
Изпълнения на големия български цигулар и педагог проф. Боян Лечев можете да слушате на 4 октомври от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".
О, да! Легендарната група "Гънс ен' Роузес" обяви своето дългоочаквано завръщане в София като част от мащабното си турне през 2025 година. Вторият десант на патлаците и розите предстои отново на стадион "Васил Левски" тази вечер. Във въздуха припуква електричеството на нетърпеливото очакване за фалцетните височини на Аксел, Кавалерът на розите с..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който започва от Варна от Националното училище по изкуствата "Добри Христов", където Рая е в класа по пиано на Боян Бъчваров и я отвежда през 2009 г. в Кралската академия по музика в Лондон, с пълна..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е най-дълго провеждащият се музикален фестивал в България и най-старият с дръм и бас насоченост на Балканите. Hard Music and Sounds United (HMSU) е българско музикално движение, създадено през..
Държавна опера - Русе за първи път взема участие във фестивала “Опера на върховете“, който се провежда за десета година на Белоградчишките скали. Фестивалът започва на 1 август и ще продължи до 6 септември . Русенската опера ще представи седем спектакъла под открито небе. Първият, с който ще бъде отрит “Опера на върховете“, e мюзикълът “Зоро”. В..
This is me. This is US! е тазгодишният наслов на Международния фолклорен фестивал "Велико Търново", който се открива на 19 юли и се организира от Националната Секция за България на CIOFF – Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства – официален партньор на ЮНЕСКО. БНР е медиен партньор на събитието, чийто..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
