Неотдавна бях в Киргизстан и там почти всички ме питаха "Била си си в Швейцария?". Защото някои гости сравнявали природата на далечната азиатска страна с държавата на шоколадите и Алпите. Да, наистина в Киргизстан има ледници, върхове седемхилядници, тучни ливади с щастливо пасящи крави, овце и кончета и бистри реки, от които с наслада да пиеш. Обаче още не са осъзнали, че това е националното им богатство и трябва да го рекламират, но и да предложат обслужване на швейцарско ниво. Не че младите ми екскурзоводи с добър английски и отличен руски не се раздаваха сърцато, особено когато трябваше да ме окуражават да долазя в края на 32-те си хиляди крачки дневно из планините. Днес ще ви разкажа за своите приключения.
Киргизстан по площ е малко по-голям от България – около 200 хиляди кв.км. Населението е над 6 милиона, милион и половина от които живеят в столицата Бишкек. Чух виц, че държавата олицетворява трите кошмара на Съединените щати накуп - цял народ от мюсюлмани с дръпнати очички, които говорят руски. Планинските склонове са основно на масивите Тян Шан с най-висок връх Победа или Дженгиш Чокусу – 7439 м. Затова туристите са предимно алпинисти, но и аз, виден кашкавал турист стигнах до водопад, разположен по-високо от връх Мусала.
В 4.10 часа сутринта кацнах в Киргизстан. В 8 вече пътувах съм природния парк Ала-Арча на двадесетина километра от столицата Бишкек. Надморската му височина е 4860 м и заема площ от над 17 хиляди хектара. Името на парка, преведено от киргизки език, означава "пъстра хвойна" в чест на дървото, което се среща почти на всяка крачка.
Резерватът има две зони – за активен отдих и за спокойствие. Само в първата се допускат туристи, но тя заема едва 5% от общата площ на националния резерват, в който се въдят 161 вида растения. Най-известни са червено и бяло лале, иглика и незабравка. Най-популярните животни са пеперудата лястовича опашка, скалният орел, снежният лешояд, туркестанският рис и снежният леопард. Нямаше да имам нищо против да срещна очи в очи истински барс – снежен леопард, но уви, видях само дружелюбни червени катерички, които гледат на посетителите като на ходеща шведска маса и не се боят от тях.
За туристическата зона мога да кажа само, че е доста стръмна и без щеките (и доста пъшкане) нямаше да стигна до скалата Разбито сърце – разполовен на две камък, нито до площадката Тепши на 3000 метра. А малко по-нагоре бе Водопадът, от който (честно казано) очаквах повече.
В "Златният телец" на Илф и Петров има епизод, в който двама нещастни братя кореспонденти измислят легенда, според която името на езерото Исък Кул се превежда като "Сърцето на красавица, склонна към измяна". Всъщност, на киргизки "Issyk-Kul" означава просто "горещо езеро". Легендата за красавицата и нейното сърце съществува, но в друг вариант. Богат сластолюбец не успял да прилъже с подаръци, злато и мили думи хубавата дъщеря на бедния ковач и наредил да я откраднат със сила. За да спаси честта си, тя отворила прозореца на двореца му и скочила в пропастта, на чиито ръб бил кацнал палатът на богаташа. Тогава планините затрещели, стените рухнали и в долината нахлула вода, която не оставила следа нито от богаташа, нито от неговите владения. Така се появило Исък Кул, второто по големина високопланинско езеро сред Титикака.
Какъв е водоемът, който ученият Петър Семьонов Тиан-Шански поетично нарича "скъпоценен аквамарин, обрамчен от заснежени планини"? Исък Кул изобщо не отговаря на името си. През лятото се затопля само до +20°C (в плитките заливи достига +24°C). Но е "горещо", защото никога не замръзва през зимата. Това се дължи на минерализацията на водата, която я прави леко солена. Исък-Кул е безотточно. В него се вливат около 80 реки и потоци и нито един не го напуска. Изпаряването на водата е довело до постепенно натрупване на соли в нея. Но не можете да ги усетите, ако решите да си близнете. Животните също без проблем утоляват жаждата си.
Кадифеният сезон в Киргизстан започва на 25 август. Водата в езерото най-накрая се сгрява. И от 16 градуса става около 20. Ако в началото на септември въздухът захладнее, тя остава топла. Относително, де. Нали се сещате, че едва натопих палците на краката си. Докато местните скачаха смело в езерото и пръхтяха доволно.
На плажовете на Исък Кул никога не е горещо, дори и да е +30°C, защото въздухът е сух, планински, много подходящ за слънчеви бани. И за изгаряне. Но пък от плажа с естествен пясък се съзерцават заснежени върхове.
На връщане опитахме местното ястие каттама, което си е малко по-плътна катма или по-скоро нещо като гьозлеме, което се сервира с пресен каймак.
Макар основните забележителности на Киргизстан да са под формата на планини, да не си помислите, че столицата Бишкек е за пренебрегване. Едно от местата, които трябва да се видят там е живописния и вечнозелен булевард Еркиндик – в превод от киргизки Свобода. През 1883 година известен руски ботаник засажда оформя алея и засажда два реда сребристи тополи. В началото на ХХ век ги заменят с дъбове, които хвърлят сянка и до днес. Старинни постройки от първата половина на миналия век приютяват държавни институции, университети и банки.
Недалеч е дъбовият парк. Дърветата, засадени през 1890 неотдавна отбелязаха стотната си годишнина. В музея на скулптурата, разположен на открито забелязах паметник на жена. Оказа се Курмажан-датке, предводителка на алайските киргизи, управлявала народа си четири десетилетия. И влязла в историята като смел, великодушен и невероятно мъдър владетел. Генерал Гурко (да, същият от Руско-турската освободителна война) оценил качествата ѝ по достойнство. На нейно име има международна премия, а образът ѝ изглежда добре върху банкнотата от 50 сома (местната валута).
Сърцето на Бишкек е централният му площад Ала-Тоо с монумента на героя от националния епос Манас, защитавал киргизките земи. Ако човек вдигне глава нагоре, ще разбере защо двама войника стоят като истукани пред един стълб. Оказа се 45-метров пилон, на който се вее киргизкия флаг. Когато бях в Бишкек, площадът бе окупиран от мажоретки, състави и хорове, които репетираха за Деня на независимостта. Слава Богу, Държавният исторически музей работеше, та успях да обходя част от осемте му хиляди квадратни метра площ и да науча доста за миналото на страната.
Краката сами ме заведоха до Ошския пазар, един от най-големите в Средна Азия. Логично! Убедена съм, че тържищата са най-пъстрия и ароматен начин да опознаете един народ. Едва устоях на изкушението да напълня куфара си с плодове и зеленчуци, които миришеха на "истинско". Не устоях и приех поканата на продавачите да опитам от ядките, сушените плодове, брашнения десерт тан-мошо, бонбоните със сусам кант, бисквитките чоймо токоч, сместа от мед и ядки, наречена жансак, и много други. За битака в Бишкек, наречен Съветския пазар ще ви разказвам друг път.
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..
Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..
Екатерина Арсова гостува в "Покана за пътуване" още докато беше студентка по ветеринарна медицина. Тогава тя разказа какво е да си доброволец в приют за слонове в Тайланд и как е правила педикюр на огромното животно. В живота ѝ настъпиха доста промени – вече е с титлата доктор пред името си, което след сватбата се сдоби с тире. Но любовта ѝ към..
Как се става шампион по математика е трудно да се опише и няма рецепта, но в основата е трудолюбието. Думите са на Любомир Любенов преподавател по математика с над 40 годишен опит от Стара Загора и основател на състезанието "Математика без граници". "Човек трябва да трупа знания и умения в полза на хората, и да стане шампион да не е целта...
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg