Смисълът на християнската вяра в границите между живота и смъртта

Има ли нещо по-противоположно от живота и смъртта? В евангелското четиво от днешната неделя пред градските порти на Наин се срещат погребалното шествие на един младеж и шествието, предвождано от Иисус Христос, заобиколен от Своите ученици и следван от множество народ. Шествието на смъртта върви срещу шествието на живота.

Винаги, когато видим погребално шествие ние му даваме път независимо дали сме вярващи или атеисти. Не така постъпва обаче Христос – Изворът на живота. Той не отстъпва пред смъртта. Спасителят тръгва към носилката, на която лежи бездиханното тяло на момъка и дори се допира до нея, а според Мойсеевия закон допирането до мъртвец е осквернение. С това си деяние Синът Божи показва, че за него няма мъртви и до когото се допре, ще оживее. Спасителят не си служи с дълги речи и сложни разсъждения, за да убеди човеците в тяхното безсмъртие, а просто го доказва на дело. Той възкресява сина на наинската вдовица само с една дума, за да покаже, че за Бога всички са живи.

Заедно Теодора Димова, писател и вече член-кореспондент на БАН, разговаряме за смисъла на християнската вяра в границите между живота и смъртта.