Няма начин да не сте виждали снимки от Каньона на антилопата в щата Аризона. Фотосите са любими скрийнсейвъри със завладяващите си червено-оранжеви цветове, които доста напомнят преливащите нюанси на скалите в йорданския град Петра. Каньонът се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейж. Не е известно кога точно “бледоликите“ са открили това приказно място.
В миналото за индианците каньонът бил свещен и посещението му може да се сравни само с влизане в катедрала. Навахо идвали тук, за да се докоснат до мощта на майката природа и да засвидетелстват уважението си към нещо, много по-голямо от тях. Спирали, преди да влязат, за да подготвят духа си. За тях Каньонът на антилопата е бил и все още е духовно преживяване.
Невероятните форми на този природен феномен са образувани при ерозията на местния пясъчник при внезапните преминавания на потоци от насъбрала се дъждовна вода. Всъщност каньонът има две части – Горен и Долен. Много красиви и драстично различни една от друга.
С тази тирада ви подготвих да пътешествието до Каньона на антилопата, разказано от сладкодумеца Крикор Асланян, автор на книгата "Разказите на един софийски малчуган". Той от години живее в Монреал и щъка не само из американския континент, ами и навсякъде по света. До този момент е посетил 35 държави.
Природният феномен е известен и с това, че в определено време от денонощието през процепи проникват вертикални слънчеви лъчи, които се заснемат идеално и изглеждат като майсторски обработени с фотошоп кадри. Само че не са – абсолютно истински са. Най-доброто време да ги видите в цялата им пъстрота е ранната пролет или късната есен, когато лъчите проникват до самото дъно на каньона и превръщат всичко наоколо в уникално зрелище, за което Крикор Асланян разказва.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
