Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво да правим с паметта и с историята

Международна научна конференция в памет на проф. Ивайло Дичев на тема "Поп култура, поп политика: дигиталният обрат" се проведе на 4 и 5 октомври. Тя бе организирана от ФЖМК, катедра "Културология" и Мрежата за културни изследвания. В "Мрежата" на програма "Христо Ботев" за нейното значение говорим с доц. Жана Попова и доц. дн Вяра Ангелова.

Жана Попова: "Темата ни е свързана с последните изследвания, които правихме с проф. Ивайло Дичев, свързани с поп култура, поп политика и какво се случи в дигиталната област с тях. Тръгнахме от тези популярни образи на президентите, които израснаха от средите на поп културата. Има много примери, но, докато работихме по този тригодишен проект,  всъщност се оказа, че поп културата е навсякъде, което не ни изненада, само че в нея се оказа, че има много интересни феномени, които могат да се изследват."

В конференцията взеха участие изследователи от различни европейски университети, учени от Северна Македония, Латинска Америка и САЩ.

Около какво се обединихте

Жана Попова: "По-лесно е да кажа около какво спорим. Получиха се много интересни дискусии около промените в това какво прави държавата, какво се е случвало с разбиранията за публичност от 40-те години на миналия век до днешно време, със социалните мрежи. Това е нещо, за което не си даваме сметка, за това колко промени сме преживели през този дълъг период от време, и от друга страна, се постави въпросът какво да правим с историята. Цялата тема на първата част от нашата конференция, свързана с популизма, по някакъв начин е свързана с този въпрос: "Какво да правим с паметта и с историята".

Хубаво е това, че всъщност всички тези явления и на партиите, които се появяват от историческите паркове, и на зелените движения – претърпяват много сериозни промени, които трябва да изследваме."

Български закон за професионалните журналисти от 1941 година: Действия и последици

Вяра Ангелова: "Този закон, който аз изследвам, е слабо познат, да не кажа почти непознат. За един изследовател това е златна мина и заради това си позволих да го предложа на конференция, която наглед няма общо с подобна тематика, защото, както правилно отбелязахте, дебатите върху това дали все пак не е време да си направим нашата журналистическа професия регулирана, са много актуални към днешна дата, защото част от хората смятат, че по този начин ние ще решим както вътрешните си проблеми на гилдията и ще очистим редиците от разни самозванци, които не харесваме, от една страна, от друга страна, ще решим проблема с дигиталния сектор, пълен с инфлуенсъри, блогъри, влогъри, които работят на нашето поле. И на трето място, естествено, си мислим, че така ще решим проблема с аудиторията, която все повече, за съжаление, уби доверието си в медиите. 

И съответно попаднах  на този закон, който е приет на 7 март 1941. Разбира се, 1941 година е много сложна за България. Това се случва само седем дни, след като страната ни се присъединява към Тристранния пакт и както можете да се досетите, примерът, моделът, който следваме, е в изцяло в примери от Хитлерова Германия, на фашистка Италия, на държави, които по това време са приели подобни закони, които регламентират първо, правото да се наречеш професионален журналист, след това каква е дейността на такъв професионален журналист, какви санкции би претърпял той, ако не изпълнява своята дейност както трябва, и разбира се, какви са взаимоотношенията с държавата.

Ще кажа, че ако четем този закон, ако не знаем контекста, даже си мисля, че можем да го промушим и да го гласуваме днес. Акцентът му, а и в мотивите за приемането му, се подчертава, че е основно за осигуряване на материалната стабилност на журналистите, говори се за необходимостта от колективни трудови договори. Политическият момент е очистен. Но в същото време, когато видим практиките отдолу, ще стане ясно, че се формира една специална комисия по неговото приемане, в която има само двама журналисти, а другите представляват държавата чрез Дирекцията по пропагандата и на съда.

Как се приема този закон от средата на самите журналисти обаче?"

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Снимки – Философски факултет на СУ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Илко Семерджиев

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка

Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..

публикувано на 23.07.25 в 13:45

Силвия Гордеева: Искаме пълно финансиране на корсетите за деца със сколиоза

В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..

обновено на 23.07.25 в 13:08

Димитър Маринов: Работата е много, но лекарствата няма да поскъпнат заради еврото

С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..

обновено на 23.07.25 в 12:15

Безплатни тестове за хепатит В и С в цялата страна

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..

публикувано на 23.07.25 в 12:10
Опашка за хуманитарна помощ в Газа, 17 март 2024 г.

Жители на Газа умират, докато се борят за достъп до храна

Населението на Газа, което наброява над 2 милиона души, е изправено пред остър недостиг на храна и други стоки от първа необходимост. Жителите често биват убивани, докато се опитват да получат хуманитарна помощ в няколко пункта за разпределение. Кая Калас предупреди Израел да спре да избива цивилни, търсещи хуманитарна помощ 21 деца са починали..

публикувано на 23.07.25 в 11:15