Публикуването на стари кадри, които нямат нищо общо с актуални събития, или такива, които са заснети на различно място, е обичаен похват на разпространителите на дезинформация. Похватът цели всяването на страх в обществото или прокарването на определени политически възгледи с цел поляризация. Подобни примери могат да се наблюдават както по отношение на конфликта в Близкия изток, така и във войната между Русия и Украйна.
Кристиян Юлзари, студент по "Политология" в СУ, който е и част от екипа на Factcheck.bg, гостува в "Мрежата", за да потърсим отговор на въпроса "От какво зависи истинността на една публикация?"
Последното разследване на Кристиян е свързано с ракетната атака на Иран над Израел в отговор на убийството на Хасан Насрала, лидер на Хизбула. След нападението във Фейсбук започва споделянето на стари видеоклипове, които се представят за заснети по време на атаката. Какви са истинските факти около въпросните видеа? Как се разпространява дезинформацията? Какви са инструментите, с които си служи Factcheck.bg, за да провери, а после, ако се наложи, да обори едно или друго твърдение?
Обратната връзка
"Има два типа хора. Едните непрекъснато ни обвиняват, че ние сме спонсорирани от посолства, от различни донори и съответно пишем или твърдим, онова, което ни се каже. Тази група от хора не вярват на нищо, което им се казва, дори и твърденията ни да са придружени с доказателства. Другата група са тези, които действително, с помощта на нашите проверки, успяват да се ориентират до една или друга степен в информационния хаос, в който живеем. Ние работим отскоро, като независими проверители на факти, което ни позволява да помагаме на другите потребители във ФБ конкретно, като маркираме публикации, които съдържат дезинформация, на които ние правим проверка, и ако откриваме, че информацията не е вярна, под нея излиза нашият текст, който обяснява на потребителите, че това, което току-що са прочели или видели във видеоклипа, или снимката е невярно…./…/
Обратната връзка от читателите е много важна и ние се опитваме да достигнем до хората по различни канали, вашето предаване е един от тях, за да образоваме максимално."
Обикновеният читател, като проверяващ
"Аз си давам ясна сметка, че за обикновения читател е много трудно да се занимава с всяко едно нещо, което му попада във фийда в социалните мрежи, защото е ясно, че хората нямат време за това, те не се занимават с това от сутрин до вечер, на тях това не им е професия. Ако сме реалисти, то трябва да сме наясно, че не е възможно да се проверява истинността на всяка една снимка, която излезе във всяка една социално мрежа, която човекът ползва. Но тук трябва да говорим за съмнение /…/ Хората, бидейки нерационални същества, приемат първо информацията с емоциите си, а после разсъждават и се замислят за нещо дали е вярно или не."
Кога да потърсим помощта на Factcheck.bg
"Платформата поддържа специално меню за подаване на сигнали. Всеки наш читател, ако попадне на нещо, което го е усъмнило и няма времето да го провери, може да ни изпрати сигнал. В сайта ни има форма за подаване на сигнали… Ще поясня какво можем и какво не можем да проверяваме ние. Това, което ние сме способни да проверим, са твърдения, но не можем да проверяваме мнения, например."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика. Професионалният му път започва от националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Вълнува се от темите политика, права на човека и социално неравенство. От 2021 г. е част от екипа на Factcheck.bg. Носител е на наградите Web Report 2020 и "Валя Крушкина – журналистика за хората" през 2021 г. за разследването си за корупцията в Министерството на младежта и спорта при разпределянето на средствата за младежки дейности у нас.
Снимка – aej-bulgaria.org
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg