GPS-ът, прогнозата за времето, предупрежденията за бедствия – всичко това е част от космическите технологии, без които не можем да си представим света днес.
От 22 до 25 октомври в София ще се проведе Двадесета юбилейна международна научна конференция "Космос, екология, сигурност".
Организатор на събитието е Института за космически изследвания (ИКИТ) към БАН под егидата на президента Румен Радев и съвместно с началника на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.
Събитието ще чества 55 години от основаването на ИКИТ, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Акцентите в предстоящата конференция представят във "Време за наука" Валери Васев, директор комуникации на ИКИТ и проф. д-р Гаро Мардиросян.
По повод значимите годишнини, свързани с историята на българското космическо дело, ще се проведат и предхождащи конференцията събития, съобщава Васев.
На 22 октомври от 14 ч. ще гостуват трима чуждестранни космонавти от програмата "Интеркосмос" и ще се проведе кратка пресконференция.
Честването ще отчете 55-годишната история на ИКИТ, в рамките на която двама български космонавти са изпратени в космоса. Страната ни е и третата в света, произвела космическа храна и първата, създала специална оранжерия за отглеждане на пшеница в космически условия, по думите на Васев. Полетът на Георги Иванов през 1979 година нарежда България на 18-то място сред космическите страни в света.
Проф. Мардиросян е носител на титлата "Изобретател на годината 2023", като през изминалата година ученият патентова четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии. Професорът е автор на над 160 научни публикации, над 70 патента за изобретения и името му е записано в "Златната книга" на българските изобретатели и откриватели.
Проф. Мардиросян запознава слушателите с приложението на космическите разработки в съвременни свят. Изискванията на космическите изследвания модернизират компютъра, изтъква ученият. Друго, което използваме ежедневно, е дистанционното изследване на земята.
Космическата совалка, която вече е "пенсионирана", с появата си прави революция в космическите технологии, а един от материалите, с които е изработена, се оказва много здрав и издръжлив на висока температура, което отключва редица потенциални приложения, разказва проф. Мардиросян.
С цел подобряване на хигиената в космоса е създадено бельо за космонавти, чиято специална тъкан, оказва се, облекчава страданията на болните от тежки изгаряния.
Ученият изброява още примери, илюстриращи твърдението, че днес масово ползваме достиженията на науката, създадени с цел космически изследвания.
Повече за българското космическо дело и предстоящите събития чуйте в звуковия файл:
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Бежански вълни, ковид криза, бежански вълни, война в Украйна, война в Близкия изток, още бежански вълни - това е светът ни от няколко години насам. И като последици – кризи в почти всички области на живота. Най-видими са икономическата и социалната. България не прави изключение. В страната ни се увеличиха неравенството, бедността, социалните..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве. Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме..
Веднъж годишно концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" прави концерт-подарък за публиката – при вход свобден , както в..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
