GPS-ът, прогнозата за времето, предупрежденията за бедствия – всичко това е част от космическите технологии, без които не можем да си представим света днес.
От 22 до 25 октомври в София ще се проведе Двадесета юбилейна международна научна конференция "Космос, екология, сигурност".
Организатор на събитието е Института за космически изследвания (ИКИТ) към БАН под егидата на президента Румен Радев и съвместно с началника на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.
Събитието ще чества 55 години от основаването на ИКИТ, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Акцентите в предстоящата конференция представят във "Време за наука" Валери Васев, директор комуникации на ИКИТ и проф. д-р Гаро Мардиросян.
По повод значимите годишнини, свързани с историята на българското космическо дело, ще се проведат и предхождащи конференцията събития, съобщава Васев.
На 22 октомври от 14 ч. ще гостуват трима чуждестранни космонавти от програмата "Интеркосмос" и ще се проведе кратка пресконференция.
Честването ще отчете 55-годишната история на ИКИТ, в рамките на която двама български космонавти са изпратени в космоса. Страната ни е и третата в света, произвела космическа храна и първата, създала специална оранжерия за отглеждане на пшеница в космически условия, по думите на Васев. Полетът на Георги Иванов през 1979 година нарежда България на 18-то място сред космическите страни в света.
Проф. Мардиросян е носител на титлата "Изобретател на годината 2023", като през изминалата година ученият патентова четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии. Професорът е автор на над 160 научни публикации, над 70 патента за изобретения и името му е записано в "Златната книга" на българските изобретатели и откриватели.
Проф. Мардиросян запознава слушателите с приложението на космическите разработки в съвременни свят. Изискванията на космическите изследвания модернизират компютъра, изтъква ученият. Друго, което използваме ежедневно, е дистанционното изследване на земята.
Космическата совалка, която вече е "пенсионирана", с появата си прави революция в космическите технологии, а един от материалите, с които е изработена, се оказва много здрав и издръжлив на висока температура, което отключва редица потенциални приложения, разказва проф. Мардиросян.
С цел подобряване на хигиената в космоса е създадено бельо за космонавти, чиято специална тъкан, оказва се, облекчава страданията на болните от тежки изгаряния.
Ученият изброява още примери, илюстриращи твърдението, че днес масово ползваме достиженията на науката, създадени с цел космически изследвания.
Повече за българското космическо дело и предстоящите събития чуйте в звуковия файл:
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
