Над сто предмета от човешката история показват и развенчават лъжи, митове и постистини. Те са част от експозицията, дело на Дома на европейската история към Европейския парламент, "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите", която до 20 октомври е поместена в Националния етнографски музей.
Изложбата върви по пътя на фалшификациите – от момента на тяхното създаване и мотивите за това, през представянето им пред света и тяхното възприятие и влияние върху очакванията, ценностите и вярванията на хората, до това как са били развенчавани. Фалшификациите са представени в исторически и съвременен контекст. Тъй като са важни колкото темите, толкова и обстоятелствата, обясняващи причините, интересите и мотивите, които са вложени в тях, експозицията засяга подправянето на науката и географията на манипулацията, ролята на социалните мрежи във всичко това, както и култа към предметите и личностите и българския принос в света на фалшификациите.
Историята на човечеството е изпълнена с безброй примери за лъжи, замаскирани като истина. В хода на вековете – при война, в политиката, икономиката и в други сфери на човешката дейност – фалшифицирането и измамата се използват от своите създатели за постигането на желани цели. Старателно подготвени, тези фалшификации прикриват фактите в лабиринт от полуистини и пълни измислици. За да стигне до истината, човек трябва да следва нишката до сърцевината на лабиринта, като по пътя си открива и разобличава всяка лъжа. Според Тотьо Христов, екскурзовод в Етнографския музей, тъкмо тези фалшиви факти и новини, които често остават скрити в историята, дефинират представата за периода, в който са измислени.
"Имаме фалшификати, които са на ниво обезпечаване на власт, има и такива, които са дребно форма на лъжа, която се произвежда с цел някаква минимална облага от страна на човека", обяснява Христов. Той е на мнение, че в много от случаите хората създават фалшификати в една или друга област, водени от по-висша цел, като основната им цел е да убедят някого в съществуването на нещо, което не съществува.
"Самият начин, по който е експозирана изложбата – допълва още Тотьо Христов – е направен по такъв начин, че човек, бидейки сам, да може да съпреживее отделни елементи, които са му интересни. Имаме възможност за слушане на отделен тип мелодии, свързани с фалшифициране или конкретна историческа епоха, гледане на материали, но най-важното, разбира се, е историята, която минава, и смисълът защо тези неща са там, а именно – защото говорим за фалшификати, съществували през цялата човешка история и нещото, от което сме заобиколени в момента, не е само и единствено специфично за времето, в което живеем."
Казват, че фалшификациите на картини приличат на убийствата – и в двата случая стават известни само неуспешните операции. Може би затова и сред най-показателните примери за фалшификации са тези в сферата на изкуството. В звуковия файл Тотьо Христов разказва историята на холандския художник Хан ван Меегерен, който в продължение на десетилетия фалшифицира картини, които представя като творби на Вермер и които висят на стените на галерии и музеи в Холандия. В изложбата са показани примерите, методологията и някои от фактите за случая.
От разговора с екскурзовода можете да чуйте и дали винаги, когато говорим за фалшификации, става дума за неистини.
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни научни изследвания се крие зад любопитното заглавие, заявява Маринов и допълва, че това не е книга-пророчество, а по-скоро препоръка за човека – да се обърне към законите на природата, вместо да работи..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно пътуване до страна, която рядко попада в туристическите маршрути. Събитието ще предхожда прожекцията на документалния филм "Невидимата красота на Ирак" , разказващ за живота и работата на Латиф ал-Ани..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg