На 23 октомври стартира годишната Национална конференция по медийна грамотност, организирана от Коалицията за медийна грамотност. Основната цел на форума е да направи преглед на постигнатото в сферата на медийната грамотност в България, както и да насърчи сътрудничеството между организациите, които работят за повишаване на уменията в тази област. В центъра на вниманието е обединението на усилията за ефективна работа с различни таргет групи, избягване на дублирането на проекти и методики, както и улесняване на процеса на сътрудничество.
Председателката на Коалицията за медийна грамотност, Кристина Христова, даде изчерпателно интервю преди събитието, като обясни какво означава да бъдеш медийно грамотен в днешния дигитален свят. "Медийната грамотност е широк набор от умения," сподели тя. В основата на този набор стои критичното мислене – способността да анализираме информацията, която ни залива ежедневно, и да не приемаме всичко за даденост. Христова подчерта, че всяка информация трябва да бъде проверена и подложена на критичен анализ от самите нас, за да избегнем заблудата и манипулацията.
В ефира на "Нашият ден" тя обясни, че медийната грамотност обаче не се изчерпва само с критичното мислене. Включва също така умението да общуваме онлайн безопасно, да разпознаваме измамни профили и заплахи, както и да защитаваме личните си данни. Христова наблегна и на важността от познаването на авторското право и избягването на неговото нарушаване, което е ключов аспект от грамотността в интернет ерата.
Една от основните теми, които се обсъждат на конференцията, е защо България изостава в областта на медийната грамотност. "Причините за това са свързани основно с образователната ни система, която не стимулира критичното мислене", коментира Христова. Тя обясни, че в училищата в България учениците са поставени в ролята на пасивни потребители на информация, вместо да бъдат насърчавани да изразяват своето мнение и да се ангажират с активен анализ на света около тях. Според Христова това води до липса на желание у младите хора да опознават света и да задават въпроси, което е в основата на критичното мислене.
"Децата вече намират информация в интернет, но големият въпрос е как да я разпознават като достоверна и да я анализират," отбеляза Христова. Тя подчерта, че основната цел на образователната система трябва да бъде да научи младите хора как да се ориентират в огромния обем от информация, която им е достъпна, и да отсяват истината от лъжата.
По време на конференцията Коалицията за медийна грамотност представи своята инициатива за проучване на наличните проекти, свързани с медийната грамотност, в интернет пространството. Целта е да се установи кои организации работят по темата, с кои целеви групи и в какви региони на страната. "Темата е огромна и изисква огромни ресурси, затова е важно да не се преповтаряме и да не работим само с едни и същи таргет групи", сподели Христова. Тя подчерта важността на партньорството между различните организации, за да се постигне по-ефективен и координиран подход в обучението по медийна грамотност в България.
Тази годишна конференция предоставя платформа за обмен на идеи и добри практики, която ще подпомогне общите усилия за подобряване на медийната култура в страната и насърчаване на едно по-безопасно и информирано общество.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
