В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е важно те да развият функционална грамотност.
В предаването тя повдигна темата за функционалната грамотност, като подчерта значението ѝ за адаптацията на младите хора към съвременния свят. "Без умение да четеш и да извличаш смисъл, много трудно би могъл да се впишеш в изискванията на средата и да водиш нормален и спокоен живот", отбеляза Стоева. Според нея именно способността за разбиране и осмисляне на информацията е в основата на успешната адаптация към съвременното общество.
Стоева цитира и данни от изследването PISA 2022, които показват тревожни резултати — 53% от 15-годишните български ученици не разбират какво четат. Тези данни разкриват сериозен проблем, който подчертава необходимостта от целенасочени усилия в посока повишаване на функционалната грамотност сред младите хора.
По думите на Стоева, разпространеното мнение, че децата днес четат по-малко, не отговаря на истината. Тя подчерта, че съвременните деца четат много, но често не избират книгите, които ние, възрастните, бихме искали да виждат в ръцете си. "Те просто са родени в различно време", споделя тя, "и е важно книгите да бъдат съобразени с техните интереси и нужди." Според нея липсата на актуални, съобразени с техния свят заглавия, а също и настояването да четат литературни произведения, предпочитани от по-възрастните, създава усещането, че децата не четат изобщо.
Стоева акцентира и върху значението на екранното четене, което е неотменна част от ежедневието на младото поколение. Децата днес консумират както печатни, така и дигитални текстове, а обработването на големи обеми информация не е предизвикателство само за тях, но и за възрастните.
В тази насока функционалната грамотност става все по-важна. "Необходимо е да изградим умението да филтрираме информацията, която достига до нас, и да разпознаваме бързо кое може да бъде подвеждащо", подчерта Стоева. С развитието на изкуствения интелект и неговото все по-голямо влияние в живота ни, способността да оценяваме и осмисляме информацията е съществена. Стоева отбелязва, че хората, които разполагат със стабилна база от знания и добре развити умения за четене, са по-добре подготвени да правят правилна преценка на това, което четат и слушат.
Стоева съветва родителите не само да четат на децата си, но и да им разказват и показват, свързвайки четенето с преживявания. "Например, посещенията в музей могат да станат част от процеса на учене", добавя тя. По този начин децата могат да преживеят знанието не само чрез текст, но и чрез пряко взаимодействие с културни и исторически обекти, което е важно за формиране на устойчива връзка с културното наследство.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
