"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а противоречията не мълчат. Има и смърт, и живот, и грях, и морал, и цветя, и гробища.

Усетим ли тежестта на словото, но и лекотата на изразяването, време е за стихове. В случая става дума за две нови поетични книги. Едната - "Ръцете, с които оцеляваме" – е на Боряна Богданова и ще има премира на 5 ноември от 19.00 часа в RockBar158. А другата – "Анархия на сърцето", появила се след близо седем години мълчание от страна на автора, е на Александър Иванов. Тя ще има премиера на 7 ноември от 19.30 в Gramophone.

От какво е направен човекът, с какво се измерва той? Емоция ли е, добри дела? Какво прави с нас болката и тъкмо тя ли е привилегия на любовта? И ако същата тази любов е само миг от смисъла на живота, убиват ли я стиховете като я превръщат във вечност?

Когато ни заобикаля разрухата на войната, но не толкова тази, която се води на териториите на света, а тази, която се бунтува вътре в нас, поетите, които освен думи и смисли делят и едно поколение, говорят за паденията на сърцето, които всъщност го въздигат многократно. Александър и Боряна представят чрез последните си стихосбирки двете гледни точки към живота - мъжката и женската. А животът е поезия, в която си намираме мястото дори когато не искаме.

Сърцето спира, но любовта продължава, защото човек обича някого само веднъж, но точката често преминава в запетая. Пандемията, войната, градът – жив, наивен, но и израстващ с всяка крачка, културното наследство, мирисът на детството, тъгата, непозната за дете – всичко това присъства в книгите на Александър Иванов и Боряна Богданова.

Докато човек чете стихосбирките им, започва да се пита може ли нещо въобще да ни гарантира, че в края на пътя ще полетим, и къде сме, когато не сме под едно и също небе. Разбира и че е хубаво да имаме някого в нашия личен свят. Да ги има ръцете, с които оцеляваме, да го има сърцето, което надмогва страха. Осъзнава, че необикновени са всъщност обикновените хора и не бива да се пазим от това да бъдем точно такива.

Чете човекът и започва да става свидетел на рекламната кампания на живота със специалното участие на смъртта. Чете и си казва, че нищо не боли толкова, колкото прошката, която не заслужаваме.

Чуйте повече за "Ръцете, с които оцеляваме" и "Анархия на сърцето" от техните автори – Боряна Богданова и Александър Иванов. Авторите четат и стиховете си "Утешително" и "Кръвта излиза", "Игра на чувства" и "Обичам обикновения човек".