Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а противоречията не мълчат. Има и смърт, и живот, и грях, и морал, и цветя, и гробища.
Усетим ли тежестта на словото, но и лекотата на изразяването, време е за стихове. В случая става дума за две нови поетични книги. Едната - "Ръцете, с които оцеляваме" – е на Боряна Богданова и ще има премира на 5 ноември от 19.00 часа в RockBar158. А другата – "Анархия на сърцето", появила се след близо седем години мълчание от страна на автора, е на Александър Иванов. Тя ще има премиера на 7 ноември от 19.30 в Gramophone.
От какво е направен човекът, с какво се измерва той? Емоция ли е, добри дела? Какво прави с нас болката и тъкмо тя ли е привилегия на любовта? И ако същата тази любов е само миг от смисъла на живота, убиват ли я стиховете като я превръщат във вечност?
Когато ни заобикаля разрухата на войната, но не толкова тази, която се води на териториите на света, а тази, която се бунтува вътре в нас, поетите, които освен думи и смисли делят и едно поколение, говорят за паденията на сърцето, които всъщност го въздигат многократно. Александър и Боряна представят чрез последните си стихосбирки двете гледни точки към живота - мъжката и женската. А животът е поезия, в която си намираме мястото дори когато не искаме.
Сърцето спира, но любовта продължава, защото човек обича някого само веднъж, но точката често преминава в запетая. Пандемията, войната, градът – жив, наивен, но и израстващ с всяка крачка, културното наследство, мирисът на детството, тъгата, непозната за дете – всичко това присъства в книгите на Александър Иванов и Боряна Богданова.
Докато човек чете стихосбирките им, започва да се пита може ли нещо въобще да ни гарантира, че в края на пътя ще полетим, и къде сме, когато не сме под едно и също небе. Разбира и че е хубаво да имаме някого в нашия личен свят. Да ги има ръцете, с които оцеляваме, да го има сърцето, което надмогва страха. Осъзнава, че необикновени са всъщност обикновените хора и не бива да се пазим от това да бъдем точно такива.
Чете човекът и започва да става свидетел на рекламната кампания на живота със специалното участие на смъртта. Чете и си казва, че нищо не боли толкова, колкото прошката, която не заслужаваме.
Чуйте повече за "Ръцете, с които оцеляваме" и "Анархия на сърцето" от техните автори – Боряна Богданова и Александър Иванов. Авторите четат и стиховете си "Утешително" и "Кръвта излиза", "Игра на чувства" и "Обичам обикновения човек".
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg