Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александра Петкова: Моят проект допълва теорията на Келвин за константните вълни

Александра Петкова на връчването на наградите в Катовице
Снимка: личен архив

Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица.  Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва май месец догодина в Кълъмбъс, Охайо. 

Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно Теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето. За своя проект, който представя експериментално и теоретично изследване на ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове, тя разказва в ефира на и предаването "Следобед за любопитните" . 

"Проектът, с който спечелих конкурса, е "Експериментално и теоретично изследване на корабни вълни" и по този труд работих от преди две години за Конкурса на младите естествоизпитатели, който се проведе в Грузия. Това явление, което изследвам, а именно вълните, които се получават след движещи се обекти във водата. Идеята е да се изследва ъгълът, който се получава от тези V-образни следи. 

За дълъг период от време хората са мислели, че този ъгъл е константен, независещи от никакви параметри на кораба, например като скорост или дължина и съответно всички обекти, които се движат във водата, са моделирани по един начин. Само че още около 2000 година хората са забелязали, че има следи, които са по-тесни от този ъгъл на Келвин и първоначално са си помислили, че чисто и просто това е заради операции в сателитните изображения, но в последствие се оказва, че това май не е точно така. Затова и аз изследвах този нов режим, защото той би показал именно, че Теорията на Келвин за константните ъгли е непълна. Аз не съм първата, която е забелязала това разминаване, но пък първа започнах експериментално да проучвам процеса. Целта на проучването ми бе да направя теоретичен модел, който да проверя чрез изследвания. Моделът, който изработихме, е най-добрият до момента", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Александра Петкова. 

Разработването на точна формула за ъглите, които ще получим при въвеждането на параметрите – скорост, дължина и вид на вълната – ще подпомогне оптимизацията при изработването на новите плавателни съдове, допълва тя. Разработената теория, според нея е най-приложима при съдове, които се движат с по-високи скорости. Първоначално проектът Александра Петкова разработва с Петър Петров от Варна. Разработката и експерименталните проучване на българката допълват теорията на Келвин за константните вълни, а това има и своето бъдещо приложение.

Александра ПетковаАлександра Петкова има още една година до завършването на средното си образование. След това е решила да следва теоретична физика във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Предстои ѝ участие в Международния турнир на младите физици. Младата Александра обича и музиката и рисуването, които ѝ доставят удоволствие. "По-добре рано да положиш усилия, за да получиш и резултати", споделя българският талант. От малка тя е привлечена от експериментите и опитите и още тогава се насочва към науката. В момента тя работи и по други проекти, които ще представи в бъдеще.

Европейският конкурс за млади учени (EUCYS) е един от най-елитните научни конкурси за ученици в света и е финансиран по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз "Хоризонт Европа". България участва от 1997 г., като учениците, конкуриращи се за европейските отличия, първо преминават през Националния конкурс "Млади таланти", организиран от Министерството на образованието и науката. София беше домакин през 2019 г. През 2025 г. домакинството поема Рига. 

Целия разговор на Ани Костова с Александра Петкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10
Антон Александров

Антон Александров: Не мисля, че изкуственият интелект скоро ще измести човека

"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..

публикувано на 16.12.24 в 17:30
Нели Керемидчиева

Как "(Не)възможното образование" стана "Възможното образование"

Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..

публикувано на 16.12.24 в 14:15

Алеф: Ако не бяха те

"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..

публикувано на 15.12.24 в 12:15

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Черно море са много добре запазени

Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..

публикувано на 15.12.24 в 11:55