Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство.

Ръкописът е изящно украсен със заставки и инициали и съдържа жития на светии, слова за празници, извадки от патерици и различни монашески четива. Сред тях се открояват житието на Алексий Човек Божий, както и произведения на именити автори като Василий Велики, Йоан Златоуст и Ефрем Сирин.

Това е поредното дарение от д-р Манов, който до момента е предоставил на Центъра "Проф. Иван Дуйчев" впечатляваща колекция от 26 славянски ръкописи и фрагменти, 2 латински ръкописа, 55 гръцки фрагменти, 7 старопечатни книги и 2 икони. 

Всички тези ценности са обособени в специален фонд, носещ името на дарителя. Подобни дарения д-р Манов прави и на други културни институции в България – архиви, музеи, читалища, библиотеки и православни храмове. Неговата безкористна дейност му спечели славата на съвременен народен будител.

В интервю за предаването "Нашият ден" д-р Румен Манов споделя своето виждане за дейността си и отношението към определението "съвременен будител".

"Това са приятни звуци за ухото, но никога не съм си задавал подобен въпрос и моята дейност не е с такава цел. Това е начин на живот, който ми носи удовлетворение. Аз съм любопитен човек, още от най-ранна възраст живея с историята, с времето, с миналото – с подвизите, героите, битките на царете, хайдутите и революционерите. Знаех, че ще се занимавам с изследователска дейност, с история, с археология", разказва той.

Д-р Манов подчертава, че дейността му е дълбоко лична и обогатяваща: "Всеки ден е различен – случки, събития, предмети, фотографии, истории, наследства. Това е начин да се отърсим от сегашното безвремие. Всички тези хора, които изваждам от тъмнината на времето, оживяват и доказват с делата си, че любовта към България не е празна дума."

Въпреки смисъла и значението на своята работа д-р Манов признава, че понякога се чувства като "самотник" в съвременния свят. "Изглеждаш като някакъв пеликан или наивен глупак, когато говориш за дарения и ръкописи във време, в което хората говорят за сметки и оцеляване. Но аз вярвам, че ще дойде друго време."

Чуйте разговора в звуковия файл.