Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни стенописи красят стени в различни части на България, като последната ѝ творба е част от общностно пространство на организацията "Грийнпийс".
В предаването "Нашият ден" Илиева разказва за своята работа и каузите, които подкрепя чрез изкуството си. Един от нейните най-запомнящи се проекти е стенописът "Коса", част от инициативата за борба с насилието над жени "Нито една повече".
"Точка" е псевдонимът, под който повечето хора разпознават Илиева. Тя споделя, че името идва от детската ѝ привързаност към персонажа Точица от книгата "Антон и Точица". Интересът ѝ към рисуването върху стени се проявява още от ранна възраст. "Още от 3-4 годишна рисувах по стените у дома, макар това да не радваше родителите ми", споделя художничката.
Днес творбите ѝ могат да се видят на различни места в София, включително трафопостове в Лозенец и Женския пазар, стената на Гьоте институт и в двора на 22-ро училище. В Сливен тя участва в голям проект за изрисуване на подлез, свързващ квартал "Надежда" с останалата част на града. Това начинание обединява усилията на четирима артисти и създава ново културно пространство в града.
Една от последните работи на Илиева е в пространство за събития "Магнит" – инициатива на "Грийнпийс". Темата на стенописа е природата. "Идеята беше да представя хармоничното съжителство между човека и природата", обяснява тя. Творбата включва изобилие от зеленина и фауна, вплетени в композиция, която предава посланието за устойчиво съвместно съществуване.
Стенописът "Коса", изрисуван в двора на Гьоте институт, е създаден за каузата срещу насилието над жени. Точка Илиева обяснява избора на заглавие с наблюдението, че косата често се възприема като символ на женственост. В различни култури съществуват практики на наказателно подстригване или обръсване.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред инициативите, които вече дават реална подкрепа, е проектът на Асоциация "Ная" – "Подкрепа на възрастни жени, пострадали от домашно насилие", отличен с наградата на фондация "Лале". Той е насочен към..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg