С премиери в Пловдив и в София романът "Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П" започна своя път към читателите.
Авторът на книгата Красимир Димовски има своята запазена марка – езикът. Но не езикът, на който се пишат вестниците или книгите, а езикът, на който душата разговаря със себе си, когато доброто и злото си сменят местата.
В такива времена е трудно дори да назовеш с общоприетите думи мрака, за да го опитомиш. Но е трудно да назовеш и възвишеното, за да съхраниш образа му за трудните моменти занапред, когато ще браниш целостта и смисъла на съществуването между Могилчица и Могила – география, възможна навсякъде из България или Балканите. Там живее "малкото човечество" на детството и спомените… И говори на свой си език, в който думите от женски род също носят пълен член – не за да мъчат коректора или редактора, а защото са заредени с кураж и мъжество да свещенодействат в утвърждаване на живота.
Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил. След близо трийсетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа "Момичето, което предсказваше миналото" (2021 г.) и "Ловецът на русалки" – три новели за любовта и яростта (2022 г.). Отличени са с Наградата за проза на "Портал Култура", с Наградата за проза на СБП, Националната награда "Милош Зяпков", Награда "Пловдив". Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.
"Тезеят в своя лабиринт" е своеобразно продължение на книгите "Момичето, което предсказваше миналото" и "Ловецът на русалки" и завършва тематичната трилогия.
"Тезеят в своя лабиринт": още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя неочакван текст, горещ и уникален. Защото всички знаят: в лабиринтите има само минотаври и генерали, тезеите действат инак – измъкват се от тях. Тезеят на Красимир Димовски обаче се вмъква в лабиринта с всичката си сила, вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен; свят, в който пълният член става дори за женския род, а една цигулка е като нишка, Ариаднина нишка. Тъкмо с тая нишка ни примамват Красимир Димовски и неговият Тезей: „Мами, мами, мами, читателю!“, и ни въвличат дълбоко в едно романово пространство, което преброждаме захласнати, стреснати, очаровани. От таланта, чародейството и красотата на писането очаровани...", казва за книгата и за автора литературният критик Митко Новков.
Чуйте разговора с писателя Красимир Димовски в звуковия файл.
Снимки – ИК Хермес и Дарина Маринова
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен фестивал "Арт камп Дъбене" , както и директор на Общинската художествена галерия в Карлово. Минчева разказа, че макар пет години да изглеждат дълъг период, времето от първото издание на фестивала е..
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg