Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Юлиян Попов: Отзвук от климатичната конференция COP29 в Баку

Утроява се финансирането за климатичното действие на развиващите се страни до 2035 година

Юлиян Попов
Снимка: Нов български университет

С отзвук от най-голямата конференция за климатичните промени COP29, която се проведе в Баку през ноември, в "Нашият ден" гостува Юлиян Попов, бивш зам.-министър на околната среда и водите.

В рамките на конференцията, в която участие взеха почти 200 държави, бяха приети редица текстове, свързани с овладяването на световната климатична криза.

По думите на Попов едно от най-важните приети решения се отнася до колективната количествена цел – утрояване на финансирането за климатичното действие за развиващите се страни до 2035 година.

Въпреки че България не успя да извоюва възможността да бъде домакин на COP29, Попов изтъква, че страната ни е успяла да привлече тазгодишната пленарната сесия на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC)– глобалната мрежа на представителите на науката климата. Тя отговаря за изготвянето на докладите, на базата на които се приемат политическите решения, пояснява Попов.

Ролята на България в климатичните политики вече е ключова, по думите на Попов. Страната ни е била координатор на източноевропейската група в ООН с представител Светлана Жекова, бивш служебен министър на околната среда и водите, заявява гостът. България се е включила в COP29 с голяма делегация, солиден павилион и богата програма, засягаща сферите икономика, наука и енергетика.

Политиките за климата в най-голяма степен се отразяват на икономиките на отделните държави, изтъква Попов и изброява част от резултатите от тези глобални решения – затваряне на въглищните централи, навлизане на електрическите автомобили, жилищната ефективност, употребата на соларни панели, нов тип енергийни пазари.

Поставената нова финансова цел, която предвижда богатите страни (в това число и България) да оказват финансова подкрепа на бедните страни за справяне с климатичните промени. Договорената сума е 300 млн. долара годишно, като важно предизвикателство, според Попов, е съвестното управление на тези средства.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05