Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Язовир "Черни Осъм" – изход от безводието в Плевен и Ловеч или ненужен проект?

С. Черни Осъм
Снимка: Раница.бг

Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място.

В "Нашият ден" чуваме гласовете на местните жители в лицето на Владислав Кардашимов и на Иван Тотковски.

Получаваме отговор по темата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Министерството на околната среда и водите.

Гост в студиото е Димитър Куманов от сдружение "Балканка", който коментира дали изграждането на язовира е единственото спасение от безводието в Ловешко и Плевенско.

Кардашимов и Тотковски подчертават, че информацията за изграждането на язовир "Черни Осъм" е достигнала до местните жители чрез медиите и досега нито един представител на властта не е посетил района.

И двата областни града страдат от огромни водозагуби, заявява Кардашимов, който е учуден от липсата на алтернативни решения и действия по водоснабдяването години наред.

Тотковски изтъква липсата на ясна информация как ще протече работата по изграждане на язовира – точно местонахождение на проекта, преместване на земни маси, транспорт на материали и въздействие на всички тези фактори върху живота на местното население.

Гостът в студиото Димитър Куманов, който следи всички големи водни проекти в България, подкрепя опасенията на местните жители за рисковете от изграждането на язовир "Черни Осъм". По думите на експерта със сигурност подобен проект ще окаже негативно екологично влияние в Централния Балкан.

Куманов акцентира върху това, че изграждането на язовир би отнело 15-20 години предвид безкрайните административни процедури, потенциалната съпротива на активисти и местни жители, техническото време за проектиране и строителство.

Гостът посочва за пример язовир Луда Яна, който е процес на изграждане вече 15 години и още не е пуснат в действие.

Куманов изразява своята сигурност, че язовир "Черни Осъм" не е крайно необходим за справяне с водната криза в района.

В отговор на въпроса дали проектът застрашава Националния парк "Централен Балкан" и биосферния резерват "Стенето" Министерството на околната среда и водите заявява: "Тъй като в министерството няма стартирала процедура по реда на екологичното законодателство, отговорът на този въпрос не може да се даде еднозначно. Нямаме информация за параметрите и точното местоположение на проекта за язовир Черни Осъм, за да можем да кажем дори и в предварителен порядък дали има рискове Национален парк "Централен Балкан" и биосферния резерват, както и други защитени територии."

Кардашимов и Тотковски коментират писмото, посочвайки къде се корени реалния проблем с водоснабдяването в общините Плевен и Ловеч.

Магистралният (отвеждащ) водопровод, който водоснабдява областните градове, е с изтекла давност и е силно компрометиран, по думите на Кардашимов.

Държавният ВиК холдинг е бил изготвил голям проект за подмяна на въпросния водопровод, който обаче е спрян, но крайно необходим, смята Кардашимов. Той настоява, че спешната реконструкция на най-компрометираните участъци на водоснабдителната мрежа в двете населени места е първата стъпка към решаване на проблема.  

Чуваме материал от края на 2023 година на кореспондента на БНР в Плевен, в който Николай Ненков, бивш регионален министър, определя изграждането на язовира като дългосрочно решение. В репортажа Ненков говори още за 50  % водозагуби поради незаконни байпаси по водопроводната мрежа.

Куманов, на свой ред, определя строенето на язовири като "златна кокошка за българската хидротехническа мафия" и посочва негативни примери от цялата страна.

Експертът подкрепя алтернативните решения на местните за рехабилитация на системите и заявява, че има изградена водоснабдителна система от язовир Сопот с пречиствателна станция и питеен водопровод, но тя не е пусната по неясни причини. Днес съоръжението е разбито, но неговото реновиране е възможно решение, по думите на Куманов.

Отговорът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството гласи, че съществуващата водоснабдителна система "Черни Осъм"  се използва за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Троян, Ловеч и Плевен, обслужвани от три ВиК оператора.

"Недостигът на вода за Плевен, Ловеч и Троян и множество малки населени места е свързан с драстичното намаляване на водните количества в периоди на крайно засушаване. Капацитетът на водоизточника се променя при нормални климатични условия", заявява министерството и допълва, че необходимостта от язовир се появява още през 60-те години.

През 80-те и 90-те са предприети дейности, които биват прекратени в начална фаза. През 2001 година е подписан меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за изграждане на язовира. Разработката е била базирана на актуални към момента данни.

Поради изминалия дълъг период от редица нормативни, демографски, икономически промени, както и поради зачестили периоди на воден режим в района, Министерството на регионалното развитие и благоустройството вижда необходимост от актуализация на данните и нова икономическа и екологична оценка на проекта.

В рамките на бюджетната прогноза за 2025-2027 министерството предлага осигуряване на  средства за водоснабдителна система "Черни Осъм", както и за реконструкция на магистрални водопроводи на територията на Ловеч и Плевен. Необходимо е да бъдат задействани редица процедури – включително за обществена поръчка и за екологична оценка.

Куманов изтъква, че в отговорите на двете министерства не фигурира най-важният компонент – хората, живеещи в района.

В края на разговора експертът заявява: "Безспорно хората в Ловеч и в Плевен също имат значение. Безспорно, преди да се премине към реализация на проект, който ще отнеме 15 години, първо трябва да се видят всички други решения и да се изследват всички други възможности, които са много по-кратки и ще решат проблема."

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Призванието на свещенослужителите

На 29 юни Църквата чества светите първовърховни апостоли Петър и Павел, а на следващия ден – всички Христови апостоли, които най-цялостно и достойно изпълниха изискванията на своя Спасител към човеците. Това са духовните колоси първи потрудили се за разпространението на Христовото благовестие по земята.  Простият рибар от Витсаида Галилейска –..

публикувано на 29.06.25 в 09:40

Пешеходният поклоннически поход "Светият път" започва на 1 юли от Велико Търново

В България съществува един-единствен исторически доказан и документиран поклоннически път "Светият път". Той върви по точния маршрут, по който са преминали монасите през 1469 г. връщайки мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец от Велико Търново в Рилския манастир. По този пъти и тогава – през 15 век, а и сега в днешни времена се случват изцеления и..

публикувано на 29.06.25 в 08:40

Как могат религиозните общности да се грижат за наркозависимите

Повод ни дава обявеният от ООН на 26 юни Международен ден за борба със злоупотребата с наркотици и нелегалния трафик. Ще го сторим заедно с Димитрина Маркова, психолог, която е работила над 10 години в Мобилния център към "Каритас София” за наркозависими, Камило Коня, който е от Управителния съвет на фондация "Ремар" България, Велислав Кенаров от..

обновено на 28.06.25 в 13:52
Веселин Боришев

Веселин Боришев: Ние сме тотално късопаметни безхаберници

Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е да си фотограф в днешния свят? Пропагандна ли е ролята на изображението в т.нар. "модерни войни"? Фотографът Веселин Боришев коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" военната..

публикувано на 28.06.25 в 09:10
Георги Ганев

Курсът ще бъде 1.95583 за евро и това няма да се промени

Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"  Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..

публикувано на 27.06.25 в 16:35