Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница във Виена и е пионер в трансплантацията на бял дроб, даде специално интервю за предаването Lege Artis.
Проф. Клепетко представи световните методи при лечение на рак на белия дроб, важността от трансплантация, проблемите, но и хуманността при донорството, което дава надежда за нов живот на много пациенти.
Ето какво каза проф. Клепетко: "При рака на белия дроб има две основни иновации. Първата е хирургическата, която ни позволява да оперираме тумори с по-малко натоварване за пациентите – така наречените минимално инвазивни интервенции, и в същото време да извършваме големи операции, когато е необходимо, по безопасен начин за пациента. Друга възможност е медикаментозната терапия, където днес, освен химиотерапията, има и имунотерапия и т. нар. целева терапия, които са донесли изключителни подобрения за пациентите. Двете заедно водят до по-добра прогноза при лечението на белодробния карцином. При напреднал стадии на рак трябва да се постигне системен контрол над тумора. Това означава не само на едно място, а в целия организъм. След това може да се приложи и локална терапия.
През 1986 г. започнах да се занимавам с белодробни трансплантации. Такива бяха направени на много малък брой пациенти в света – може би десет. Работихме три години по подготовката и през 1989 г. извършихме първата трансплантация, която, за щастие, беше успешна. Пациентът живя 4 години и половина, но за съжаление почина от инсулт. Но самата трансплантация на белия дроб функционира отлично и това беше началото на една голяма международна програма. Днес хирургическата техника при трансплантациите е много добре развита. Истинските проблеми са в намирането на подходящи органи – необходимо е да се насърчи донорството на органи. Това трябва да се подкрепя във всяка страна, защото без донорство няма трансплантации. Другото предизвикателство е настройването на имунната система, така че тялото да не отхвърли органа и пациентът да може да живее в баланс с него."
Професорът определи България като прекрасна страна с невероятни хора. Той изрази впечатлението си, че обществото ни е разединено поради недостатъчен напредък в някои области. Пример за това е липсата на белодробни трансплантации, въпреки усилията да бъде обучен български екип.
"Не мога да дам категорична оценка за причината, но вероятно е сбор от много фактори. Необходима е реална воля от страна на властите и политиката. Трябва да има единен подход, да се създаде централен орган, който да бъде подкрепен и да работи с ясен фокус върху постигането на целта. В Гърция също изградихме трансплантационна програма. Тя функционира, но в много ограничен мащаб. Съмнявам се, че Гърция би могла да осигури допълнителен капацитет за България. Лично за мен в тази сфера има големи предизвикателства и успехи, които ми дават смисъл и удовлетворение. Има и провали, но въпреки това трябва да останеш спокоен и балансиран, за да можеш да продължиш напред и да вършиш работата си с радост", каза още проф. Клепетко.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл:Валтер Клепетко е роден във Виена през 1955 г. и получава докторска степен по медицина през 1978 г. Професорът по гръдна хирургия ръководи отдела по гръдна хирургия в Катедрата по хирургия в MedUni Vienna/University Hospital Vienna от 2010 г. насам. През 2019 г. той пое ръководството като ръководител на Катедрата по хирургия до пенсионирането си.
Специализира хирургия на карцином на бронхите, хирургия на функционални белодробни заболявания, хирургия на белодробна хипертония, белодробна трансплантация и трахеална хирургия. Той е баща на две деца и е бивш президент на Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия (EACTS). Бил е европейски представител в борда на Американската асоциация по гръдна хирургия (AATS). През 2014 г. получава голям орден на честта за заслуги към Република Австрия за своите медицински и научни постижения. През 2015 г. е удостоен с наградата на град Виена за медицински науки.

Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..
Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева , философ и преводач. "Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и..
Кои бяха акцентите на Балканската арбитражна конференция и кои са новите фактори, свързани с арбитражното производство? Арбитражът е една изключително гъвкава форма за решаване на търговски спорове и тепърва ще се развива. При арбитража обстоятелството, че спорът се гледа при закрити врата, осигурява се конфиденциалност, са предимства. Също така..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg