"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, коментира темата в интервю за Lege Artis.
През февруари организацията внесе предложения в Министерството на здравеопазването за изменения в наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Основната цел е въвеждането на диспансерно наблюдение за хора с хронично бъбречно заболяване, подобно на вече съществуващите практики за пациенти с диабет и сърдечно-съдови заболявания.
"Пациентите с диабет и сърдечно-съдови заболявания са диспансеризирани при личните лекари. Най-лесният начин да идентифицираме бъбречното заболяване е именно чрез тях. Предлагаме те да бъдат изследвани за бъбречно здраве и, ако е необходимо, да бъдат насочени към нефролог", споделя Николова. Според нея тази стъпка е логична и ефективна, тъй като позволява ранно откриване на заболяването и подходящо лечение.
Една от важните промени, които Асоциацията предлага, е свързана с терминологията. В България често се говори за "хронична бъбречна недостатъчност" – термин, който описва крайната фаза на заболяването. В Европа обаче използват термина "хронично бъбречно заболяване", който обхваща пет етапа, от които първите три са лечими.
"Когато говорим за заболяване, а не за недостатъчност, акцентираме върху ранната диагностика и лечението в началните фази. Това е от ключово значение, защото заболяването често протича безсимптомно и пациентите разбират за него едва в късните етапи", пояснява Николова.
Основен фокус на инициативата са хората с диабет и сърдечно-съдови заболявания, тъй като статистиката показва, че около 3,6% от тези пациенти развиват бъбречно заболяване в даден етап. "Трите заболявания са свързани и едното често води до другото", уточнява Николова.
Тя подчертава, че изследването за бъбречна функция е сравнително просто и не изисква значителни финансови ресурси. Това прави възможно провеждането на скрининги в рамките на съществуващата здравна система, без сериозно натоварване на бюджета.
"Нашата цел е да повишим осведомеността за хроничното бъбречно заболяване и неговите рискове", казва Николова. Чрез кампании и законодателни промени организацията се стреми да подобри качеството на живота на пациентите и да предотврати тежките последици от заболяването.
Интервюто подчертава необходимостта от съвместни усилия между институциите, лекарите и пациентските организации за осигуряване на ранна диагностика и адекватно лечение на хроничното бъбречно заболяване."
Чуйте в звуковия файл.
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
