Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на социализма, когато критиците разглеждат изкуството през призмата на социалистическия реализъм. След 1989 г. критиката става по-разнообразна. Появяват се независими галерии, куратори и арткритици, които пишат в специализирани издания, каталози и онлайн платформи. Но съществува проблем – липса на достатъчно медийна среда за професионална критика и често тя остава в тесен кръг. Същевременно се размива разликата между реклама и критика.
Диана Драганова-Щир, Христо Калоянов, Филип Стоилов и Ирина Генова дискутираха проблемите на художествената критика в България в предаването "Какво се случва".
Изкуствоведът Диана Драганова-Щир коментира, че има проблеми в арткритиката. Те са свързани със спецификата на работата и на професионалната общност. Малко са хората, които се занимават с визуално изкуство. За да има критика, художественият критик трябва да достатъчно подготвен – да има образованието и да следи процесите както в страната, така и в чужбина. Безпристрастността е трудно постижима.
Важна част за съществуването на критика е финансирането. Кураторът, културолог и издател Христо Калоянов е проверил, че бюджетът за критика е намален от около 330 000 лева за 2024 г. на 180 000 за тази година без видима и обяснима причина.
Принос към художествената критика е появата на ново издателство, което ще представя произведения, свързани с темата. С "Временно издателство" Христо Калоянов и литературния критик и издател Филип Стоилов запълват дефицита на подобна литература. Първата книга е от серията "Критични преводи" и предлага есета на словенския куратор, писател и изкуствовед Игор Забел, обединени в "Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство".
Ирина Генова, редактор на книгата на Игор Забел, изрази мнение, че е важен моментът, когато Забел пише своите текстове – времето на конфликтите и разпада на бивша Югославия. Въпросът за общностите звучи актуално и днес. Забел е против лесните обобщения и противопоставяния – Изток/Запад, социалистически реализъм (тоталитаризъм)/авангардизъм (демокрация).
Изданието "Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство" ще бъде представено по време на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна. Организаторът на проявата Ралица Герасимова обяви, че ще се съберат над 150 артисти от 20 държави. Присъствието на много експерти, художници ще допринесе за създаването на формален диалог.
Освен изложби, ще се проведат два панела. Първият е посветен на Балканите, а вторият – на идентичността на артиста. Темата на БУНА тази година е "Откритие и другост в ерата 5.0" и е разработена от френския куратор и изкуствовед Каролин Арюеро.
Подробностите са в разговора на Велин Манов в "Какво се случва" с Диана Драганова-Щир, Христо Калоянов, Филип Стоилов, Ирина Генова и Ралица Герасимова.
Чуйте звуковите файлове.
Снимки – Форум за съвременно визуално изкуство БУНА - Варна и "Временно издателство"
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка, директор на Славянската библиотека в чешката столица и Силвия Дерибеева от Чешкия център, домакин на събитието в България говорим за безценния библиотечен фонд и колекциите на специализираната..
От 23 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на традиционния Международен кукленотеатрален фестивал за възрастни "Пиеро" . За участие в тазгодишното 14-о издание имаше 68 кандидати за селекция на фестивала. От тях в конкурсната програма са включени осем спектакъла на български театри, както и на чуждестранни трупи от Испания, Италия,..
Френският институт в България представя и тази есен впечатляваща филмова програма, която подготвя зрителите за тазгодишното издание на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания в края на ноември. От 12 до 27 септември ще бъдат представени филми, посветени на исторически събития и необикновени съдби на монарси...
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава. Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота. Катя Тодорова Тези кратки..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския драматург Алексей Слаповски “От червения плъх до зелената звезда”. Характерното фрагментарно писане на автора е изведено като разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, обратите и големите..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg