Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация

доц. д-р Цвета Маркова
Снимка: личен архив

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение. 

Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова, първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за дейността и администрацията, представлявала е Република България в Съвета за сигурност на НАТО и ЕС от 2002 до 2012 г., окръжен и районен съдия (Варна), адвокат. 

"Разрешение за достъп до класифицирана информация се издава на всички служители или работещи по трудови правоотношения, на които се налага да имат достъп до класифицирана информация. Най-общо, това са служители на службите за сигурност и службите за обществен ред – служба Военно разузнаване, ДА "Разузнаване", ДАНС, ДА "Технически операции", МВР, МВнР, много други органи и служби, чиято работа предполага достъп до класифицирана информация. Ива такива служители и звена и в други ведомства и органи на местно самоуправление. Този процес на проучване на лицата обхваща десетки хиляди българи. 

Член 39 от Закона за защита на класифицираната информация изброява изчерпателно един кръг от лица, сред които са всички народни представители, всички министри и зам.-министри, всички съдии, прокурори, следователи, членовете на ВСС, на Инспектората, вкл. и адвокатите, които се явяват като защитници на лицата в наказателния или в административния процес. Те не подлежат на проверка. 

Какви документи трябва да попълва лицето за проучване, облекчена ли е вече процедурата и колко трае; От какъв характер са въпросите; На какви условия трябва да отговарят лицата, които подлежат на проучване; В какви случаи може да се получи отказ до достъп до класифицирана информация; Защо се отнема разрешение за достъп до класифицирана информация; Как се обжалва отнемането; Как се съхраняват административните преписки, които съдържат класифицирана информация; Интересни аспекти от дейността на Държавната комисия за сигурността на информацията – споразумения с други държави – чуйте повече в звуковия файл.

Снимка – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20