Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович.
В началото на разговора насочваме внимание към новия брой на сп. L’Europeo, озаглавен "Актрисите". По думите на Стоянович, който е главен редактор на изданието, този брой е обяснение в любов към българските актриси и българския театър – заслужено внимание към едни специфични, чувствителни и интелигентни личности.
Авторите в този брой целят да разкрият пред читателите каква чупливост и вътрешна сила притежават представителките на актьорската професия, които извън ролите претърпяват болки, разочарования, претръпвания.
Стоянович заявява, че това е най-хубавият брой на обичаното сп. L’Europeo за последните 11 години и в него са представени пет поколения български актриси.
"Може на държавници и политици да не случихме, но на писатели случихме, на поети случихме, на актьори случихме", заявява Стоянович.
"Културният живот лети с пълна сила, прониква на базово ниво в определени места на нашата скъпа родина, работи", казва още той.
Стоянович изразява своя потрес, че българската култура продължава да бъде неглижирана на държавно ниво: "Културата би трябвало да е основен приоритет на българската държава. Ние нямаме нищо по-важно и ценно."
Стоянович посочва примери за възможностите на българската култура в световен план – Георги Господинов и неговият последен роман "Градинарят и смъртта", който е "дълбока и смислена книга, абсолютно извън хитростната нишка на европейското харесване" или успехът на Мария Бакалова в киното.
Провинциализмът, по думите на Стоянович, не е нещо, от което българинът трябва да бяга и да се срамува. Добре е човек да е стъпил на земята, на корените си, на родното си място, на родната си държава.
"Ние сме хора, свързани с една вечна провинция на света. И хубавото, и лошото са отложени във времето, което е добре – има надежда", казва Стоянович.
За съжаление провинциализмът събужда леката ненавист към този, който си е позволил да направи нещо повече, добавя Стоянович, според когото в съзнанието на българите битува вечното съмнение в "хваткаджийство" от страна на успелите.
"Защо милата ни, скъпа и крайно неглижирана в държавен план култура е тепих за доказване на някакви работи и разгръщане на политически процеси? Много е гнусно, че се ползва патриотарската карта", казва Стоянович по повод политизирания скандал с постановката на Джон Малкович в Народния театър.
"Това, че Джон Малкович присъства в българското културно поле е празник", смята гостът.
Разговорът завършва с очертаване на добрите постижения на българската култура през изминалата година.
За първи път страната ни взе участие в Лондонския панаир на книгата благодарение на Светла Дионисиева от Българския културен институт в Лондон и Министерството на културата.
Това, което е доставило истинско удоволствие на Стоянович е изключително добрата съвременна българска поезия, която се е появила в "стряскащо добро качество" през 2024 година.
Романът "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов, завръщането на Самуел Финци на българската театрална сцена и спектакълът "Медея" с Радина Кърджилова са сред културните акценти на годината, според Стоянович.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Николай Райнов е уникален в историята на новата българска култура – необикновено разностранен талант : поет, белетрист, драматург, есеист, литературен критик, учен-теоретик, историк и философ и стилист, преводач, публицист, неизтощим разказвач, вдъхновен интерпретатор на нашия и световния приказен фолклор; художник, изучаващ и опитващ..
Тя е сценарист, документалист, продуцент, филмов режисьор, наследница на фамилия, която е била "враг на народа", майка, стилист, пие кафе и бълва идеи постоянно – наш гост е вечната бунтарка Ирена Даскалова ! Още като малка Ирена режисира и командори свои приятели от улицата. Искала да стане оператор, но разбрала, че камерата е твърде тежка..
Преводачът Анелия Петрунова представя в "Нашият ден" четвъртия роман на Кармен Мола "Мълчанието на майките". Кармен Мола е псевдоним, зад който се крият трима мъже – телевизионни сценаристи, свикнали да работят в екип. Петрунова препоръчва на читателите да четат книгите последователно - "Кървавата годеница", "Пурпурната мрежа",..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура в световната литература. Какви са изминалите 12 месеца в очите на писателя – в личен и общочовешки план, в български и глобален контекст? Най-личният, най-чистият и вероятно най-хубав..
Така се нарича най-новата книга за деца на поета, която бе представена и на Коледния панаир на книгата тази година в НДК. Тя е с илюстрации на Елена Жаблянова и рисува с рими цял един прекрасен свят, видян през детските очи. "Стиховете на Михаил Калдъръмов за деца в "Шипковият храст и вятърът" са пълни с житейски поуки, смях и тъга,..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се..
Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
