Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Господинов: Литературата винаги е антидот

Личното време е невъзвратимо, но политическото време лесно може да се върне назад

Георги Господинов
Снимка: ИК

В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов, поет, писател, драматург и значима фигура в световната литература.

Какви са изминалите 12 месеца в очите на писателя – в личен и общочовешки план, в български и глобален контекст?  

Най-личният, най-чистият и вероятно най-хубав период от 2024 година за Господинов е била пролетта, когато усамотен работи върху романа "Градинарят и смъртта".

Отново през пролетта писателят взема участие във Венецианското биенале по покана на немския павилион, концептуално вдъхновен от романа "Времеубежище".

Това, по думите на Господинов, е част от разширяването на географията в българската литература – основната тенденция в последно време.

През 2024 година писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет. Важно признание е и наградата "Маларме", присъдена на Мари Врина за френския превод на стихосбирката "Там, където не сме".

Господинов нарича всички тези отличия и процеси, свързани с българската литература, "щастливо стъпване на литературната карта на Европа".

Едно от най-важните събития за българския книжовен живот е първото участие на страната ни на Лондонския панаир на книгата, осъществено благодарение на Българския културен институт в Лондон с подкрепата на Министерството на културата. Господинов не отрича, че това участие е директен отзвук от наградата "Международен Букър" за преведения от Анжела Родел роман "Времеубежище".

Български език е звучал и при откриването на най-голямата европейска конференция на преводачите в Страсбург, която е събрала на едно място петима от преводачите на Георги Господинов на основните европейски езици.

Писателят с радост отчита интересът на чуждестранните издатели към българската съвременна литература – нещо, което е било немислимо в близкото минало.  49 са издателствата, кандидатствали да издадат български книги през 2025 година. Само Мари Врина към момента превежда около 8 български автори на френски език, изтъква Господинов.

Има глад за преводачи от български език, а тези, които работят в сферата, се радват на престижни международни признания.

От щастливото поле на литературата разговорът се пренася към процесите, влиянията и проблемите на обществено ниво – засилването на агресията, популисткото говорене, превръщането на носталгията и миналото в оръжия. 

"Нещо в човешката природа сякаш не издържа на натиска и започна да се пропуква някъде след 2016 година. То пак е свързано с думите, с езика, със счупения разговор помежду ни. Много лесно започнахме да късаме връзки, а скъсаните фини връзки между хората в обществото много трудно се възстановяват. Както невроните в човешкия организъм не се възстановяват", казва Господинов.

Писателят посочва избора на Тръмп в САЩ през 2016 година като момент, отворил "Кутията на Пандора" в световен план. Covid-19 пандемията и последвалата война в Украйна, по думите на Господинов, са премахнали границите на "немислимото" до този момент в европейското общество. Всичко това се е случило в твърде кратко, исторически сгъстено време, допълва писателят.

Ударени са базисни човешки ценности и е изгубена координатната система, смята Господинов.  

Според писателя днес сме изгубили бъдещето, което е равнозначно на живот без Бог – всичко е позволено и обезсмислено.

"Литературата винаги е антидот", вярва Господинов.  

"Трябва да разберем, че, ако сме мислили за паметта като за даденост – тя не е. Ако сме мислили, че изборът за демокрация е еднопосочен път – той не е. Личното време е невъзвратимо, но политическото време лесно може да се върне назад", казва Господинов.

В края на разговора писателят препоръчва онези четива, към които е добре да се завръщаме понякога – Андерсеновата приказка "Малката кибритопродавачка", поезията, есетата.

Господинов препоръчва на слушателите и романа "Кога престанахме да разбираме света" на Бенхамин Лабатут.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Паскалева къща, интериор

Три културни обекта в Хасково ще работят само след предварителна заявка

Заради високите сметки за ток три от знаковите къщи музеи в Хасково – къщата музей "Кирковото училище", Паскалевата къща и Шишмановата къща, ще бъдат достъпни само след предварителна заявка . До решение за мярката се е стигнало след получаването на сметките за отопление за месец декември, които са били значително високи. Директорът на Регионалния..

публикувано на 03.02.25 в 17:40

Барокът – като усещане, идея и рефлекс в изложбата на Ангелика Радева

Новата изложбата на Ангелика Радева носи името "Усещане за Барок". Художничката коментира, че барокът носи по-особен контакт с публиката. Изразява сложността на съществуването на човека, безграничността, многообразието и изменчивостта, които са валидни за всяко време.  В галерията съвременният човек среща духа на барока. Не като естетика или..

публикувано на 03.02.25 в 17:04
Ники Априлов (прав) и Емил Янев

Животите на Емил

В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на българската поп музика – Емил Димитров оживява в спектакъла на режисьора Николай Априлов – "Емил – Само един живот не е достатъчен". Във вълнуваща форма зрителите получават една история за живота на..

публикувано на 03.02.25 в 16:45

Лувърът въвежда допълнителна такса за достъп до "Мона Лиза"

Директорът на най-посещавания музей в света - френския " Лувър ", Лоранс Де Кар обяви, че планира за достъп до картината на Леонардо да Винчи "Мона Лиза" да се заплаща допълнително. Таксата ще бъде добавена към стандартния вход за музея. В интервю за радио " France Inter " Де Кар подчерта, че не става въпрос за самостоятелен билет, а за..

публикувано на 03.02.25 в 14:58

"Бруталистът" спечели наградата на лондонските филмови критици

" Бруталистът ", тричасовата драма на Брейди Корбет за отношението към брилянтен унгарски постмодерен архитект в САЩ след Втората световна война, взе наградата за най-добър филм на лондонските филмови критици . Филмът, в който участват Ейдриън Броуди, Фелисити Джоунс и Гай Пиърс , спечели голямата награда, но пропусна някои други, както..

публикувано на 03.02.25 в 14:49