В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов, поет, писател, драматург и значима фигура в световната литература.
Какви са изминалите 12 месеца в очите на писателя – в личен и общочовешки план, в български и глобален контекст?
Най-личният, най-чистият и вероятно най-хубав период от 2024 година за Господинов е била пролетта, когато усамотен работи върху романа "Градинарят и смъртта".
Отново през пролетта писателят взема участие във Венецианското биенале по покана на немския павилион, концептуално вдъхновен от романа "Времеубежище".
Това, по думите на Господинов, е част от разширяването на географията в българската литература – основната тенденция в последно време.
През 2024 година писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет. Важно признание е и наградата "Маларме", присъдена на Мари Врина за френския превод на стихосбирката "Там, където не сме".
Господинов нарича всички тези отличия и процеси, свързани с българската литература, "щастливо стъпване на литературната карта на Европа".
Едно от най-важните събития за българския книжовен живот е първото участие на страната ни на Лондонския панаир на книгата, осъществено благодарение на Българския културен институт в Лондон с подкрепата на Министерството на културата. Господинов не отрича, че това участие е директен отзвук от наградата "Международен Букър" за преведения от Анжела Родел роман "Времеубежище".
Български език е звучал и при откриването на най-голямата европейска конференция на преводачите в Страсбург, която е събрала на едно място петима от преводачите на Георги Господинов на основните европейски езици.
Писателят с радост отчита интересът на чуждестранните издатели към българската съвременна литература – нещо, което е било немислимо в близкото минало. 49 са издателствата, кандидатствали да издадат български книги през 2025 година. Само Мари Врина към момента превежда около 8 български автори на френски език, изтъква Господинов.
Има глад за преводачи от български език, а тези, които работят в сферата, се радват на престижни международни признания.
От щастливото поле на литературата разговорът се пренася към процесите, влиянията и проблемите на обществено ниво – засилването на агресията, популисткото говорене, превръщането на носталгията и миналото в оръжия.
"Нещо в човешката природа сякаш не издържа на натиска и започна да се пропуква някъде след 2016 година. То пак е свързано с думите, с езика, със счупения разговор помежду ни. Много лесно започнахме да късаме връзки, а скъсаните фини връзки между хората в обществото много трудно се възстановяват. Както невроните в човешкия организъм не се възстановяват", казва Господинов.
Писателят посочва избора на Тръмп в САЩ през 2016 година като момент, отворил "Кутията на Пандора" в световен план. Covid-19 пандемията и последвалата война в Украйна, по думите на Господинов, са премахнали границите на "немислимото" до този момент в европейското общество. Всичко това се е случило в твърде кратко, исторически сгъстено време, допълва писателят.
Ударени са базисни човешки ценности и е изгубена координатната система, смята Господинов.
Според писателя днес сме изгубили бъдещето, което е равнозначно на живот без Бог – всичко е позволено и обезсмислено.
"Литературата винаги е антидот", вярва Господинов.
"Трябва да разберем, че, ако сме мислили за паметта като за даденост – тя не е. Ако сме мислили, че изборът за демокрация е еднопосочен път – той не е. Личното време е невъзвратимо, но политическото време лесно може да се върне назад", казва Господинов.
В края на разговора писателят препоръчва онези четива, към които е добре да се завръщаме понякога – Андерсеновата приказка "Малката кибритопродавачка", поезията, есетата.
Господинов препоръчва на слушателите и романа "Кога престанахме да разбираме света" на Бенхамин Лабатут.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На десети юли в обществената зона на Терминал 2 на Летище Бургас беше открита скулптурата "Жената и вселената - Електра" на Боряна Росса. Творбата се състои от рисунки, наподобяващи стенописи върху инсталация от излезли от употреба самолетни крила. Естествено, тема на творбата, която ще остане за постоянно на летището е полетът, летенето...
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията "Мечтатели" за деца между 11 и 13 години. Това е особено ценна и специална награда, защото за нея гласуват децата. И именно те са избрали една книга, посветена на глухите деца и приятелството,..
Наскоро бе учредена Асоциацията на българската събитийна индустрия (АБСИ) – нова професионална организация, обединяваща водещите клубове, промоутъри и организатори на концерти, музикални и културни събития в страната. Създаването на АБСИ е първата стъпка към устойчиво професионално обединение, което да отстоява интересите на един от най-динамичните и..
Всичко започва от една смела идея на директора на ДКИ КЦ "Двореца" в Балчик Жени Михайлова, споделена с директора на Държавна опера Варна Даниела Димова. Двете заедно обхождат различни потайности на красивите градини на румънската кралица Мария, докато избират място за открита сцена под небето и накрая го намират– в непосредствена близост до Двореца..
Първата половина на август отново ще предложи пътешествия до различни места по света, благодарение на традиционната панорама "Кино за пътешественици". Ще се прожектират филми, които ще заведат публиката до интересни и непознати места на Земята. Форумът ще представи 20 заглавия, с които зрителите ще пътуват без да се налага да си купуват..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
