В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов, поет, писател, драматург и значима фигура в световната литература.
Какви са изминалите 12 месеца в очите на писателя – в личен и общочовешки план, в български и глобален контекст?
Най-личният, най-чистият и вероятно най-хубав период от 2024 година за Господинов е била пролетта, когато усамотен работи върху романа "Градинарят и смъртта".
Отново през пролетта писателят взема участие във Венецианското биенале по покана на немския павилион, концептуално вдъхновен от романа "Времеубежище".
Това, по думите на Господинов, е част от разширяването на географията в българската литература – основната тенденция в последно време.
През 2024 година писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет. Важно признание е и наградата "Маларме", присъдена на Мари Врина за френския превод на стихосбирката "Там, където не сме".
Господинов нарича всички тези отличия и процеси, свързани с българската литература, "щастливо стъпване на литературната карта на Европа".
Едно от най-важните събития за българския книжовен живот е първото участие на страната ни на Лондонския панаир на книгата, осъществено благодарение на Българския културен институт в Лондон с подкрепата на Министерството на културата. Господинов не отрича, че това участие е директен отзвук от наградата "Международен Букър" за преведения от Анжела Родел роман "Времеубежище".
Български език е звучал и при откриването на най-голямата европейска конференция на преводачите в Страсбург, която е събрала на едно място петима от преводачите на Георги Господинов на основните европейски езици.
Писателят с радост отчита интересът на чуждестранните издатели към българската съвременна литература – нещо, което е било немислимо в близкото минало. 49 са издателствата, кандидатствали да издадат български книги през 2025 година. Само Мари Врина към момента превежда около 8 български автори на френски език, изтъква Господинов.
Има глад за преводачи от български език, а тези, които работят в сферата, се радват на престижни международни признания.
От щастливото поле на литературата разговорът се пренася към процесите, влиянията и проблемите на обществено ниво – засилването на агресията, популисткото говорене, превръщането на носталгията и миналото в оръжия.
"Нещо в човешката природа сякаш не издържа на натиска и започна да се пропуква някъде след 2016 година. То пак е свързано с думите, с езика, със счупения разговор помежду ни. Много лесно започнахме да късаме връзки, а скъсаните фини връзки между хората в обществото много трудно се възстановяват. Както невроните в човешкия организъм не се възстановяват", казва Господинов.
Писателят посочва избора на Тръмп в САЩ през 2016 година като момент, отворил "Кутията на Пандора" в световен план. Covid-19 пандемията и последвалата война в Украйна, по думите на Господинов, са премахнали границите на "немислимото" до този момент в европейското общество. Всичко това се е случило в твърде кратко, исторически сгъстено време, допълва писателят.
Ударени са базисни човешки ценности и е изгубена координатната система, смята Господинов.
Според писателя днес сме изгубили бъдещето, което е равнозначно на живот без Бог – всичко е позволено и обезсмислено.
"Литературата винаги е антидот", вярва Господинов.
"Трябва да разберем, че, ако сме мислили за паметта като за даденост – тя не е. Ако сме мислили, че изборът за демокрация е еднопосочен път – той не е. Личното време е невъзвратимо, но политическото време лесно може да се върне назад", казва Господинов.
В края на разговора писателят препоръчва онези четива, към които е добре да се завръщаме понякога – Андерсеновата приказка "Малката кибритопродавачка", поезията, есетата.
Господинов препоръчва на слушателите и романа "Кога престанахме да разбираме света" на Бенхамин Лабатут.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число". Година и половина след предишната му изложба в същата зала "Homo sapiens – възпоменание" се срещаме с неговите фигури на жената, мъжа, децата, които са от стиропор и..
Фондация "Тодоров" учреди отличие за българска наука и литература. Идеята е на акад. Иван Тодоров. Първите отличия ще бъдат връчени на церемония на 20.05.2024 г. от 18.00 ч. в зала "Проф. Марин Дринов" в Централната сграда на БАН, ул."15 ноември" №1. Ще се състои представяне на Фондация "Тодоров" и връчване на нейните отличия на името на акад. Иван..
На 17 май се открива първото издание на Седмица на африканската култура в София . Пълната програма за фестивала можете да намерите тук . Седмицата на африканската култура в София е продължител на вече над десетгодишната традиция в отбелязването на Деня на Африка – 25 май, датата, на която в 1963 г. е основана Организацията за африканско..
"Наведнъж" са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога – "Непукистика", пише за книгата Йордан Д. Радичков. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и..
Варна ще даде официален старт на туристическия сезон с празничен концерт, който ще се състои тази вечер от 19:00 часа на площад "Антон Новак" – на входа на Морската градина . Събитието ще предложи на жителите и гостите на града богата програма, включваща музикални изпълнения, атрактивно акробатично шоу и редица изненади. Специален гост на..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Проф. Момчил Методиев, преподавател в НБУ, ръководител на Института за изследване на близкото минало и главен редактор на сп. "Християнство и култура",..
"Човеците на Пловдив" – така се нарича нова рубрика, посветена на личности, които застават зад граждански инициативи, благодарение на които Пловдив се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg