"Ситуацията действително е стигнала до момент, в който би трябвало да говорим за образованието като за един национален приоритет, решаването на проблемите в който всъщност граничи с националната сигурност, т.е. говорим за образованието като един от факторите,който гарантира нашата национална сигурност…", казва д-р Светла Петрова, експерт от"Фондация за образователна трансформация", национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците PISA до 2018 г. В рубриката "Всичко за образованието" тя прави обзор на изминалата година за българското средно училище.
Обещаният държавен образователен стандарт за управлението на качеството в училищното образование не е факт, националните външни оценявания остават същите с частични козметични промени, направени без експертно обсъждане и обмисляне. Младите учители влизат в училище неподготвени, повече от 80% от тях се отказват от професията след няколко месеца.
"Проблемите в българското образование са толкова дълбоки, че те изискват разговор изобщо за промяна на образователния модел, не на отделни негови аспекти, на образователния модел като цяло. Знаем, че една образователна система стъпва върху трите основни стълба…: първият е свързан с образователните цели, вторият е свързан с методите на преподаване и тук включвам квалификацията на учителите и третият е свързан с начина, по който измерваме дали са постигнати тези образователни цели, т.е. с оценяването. Всеки един от тези три аспекта се нуждае от преосмисляне на неговата философия, на неговата концепция. Затова аз казвам, че ние изобщо би трябвало да водим разговор за това как трябва да изглежда моделът на българското образование оттук нататък, а това е много дълбок разговор, който изисква обществен консенсус, който изисква включване на всички заинтересовани среди, който изисква изключителна политическа воля, сключване на нов "граждански договор" дори и политически ангажимент, че това, което ще се договорим и ще постигнем като съгласие, ще бъде реализирано през следващите поне 10 години без значение кой ще управлява държавата.", убедена е д-р Петрова.
В средата на годината Сметната палата публикува доклад заизвършен одит "Осигуряване на качеството на училищното образование"за периода от 1.01.2019 г. до 30.06.2023 г., в който ясно се посочват сериозните проблеми в образованието и препоръки за постигане на качество, той обаче остана като че ли незабелязан. Вместо това пак през летните месеци политическите амбиции за печелене на бърза и лесна популярност доведоха до грубо и неправомерно вмешателство в работата на българското училище чрез поправки в закона за образованието, насочени срещу несъществуваща ЛГБТИ пропаганда. Изборът на български патриарх пък отново отвори темата за (евентуално) задължително обучение по религия в масовото училище като панацея за справяне с дефицитите в ценностните ориентири и поведението на младите.
В ситуация на политическа нестабилност и нежелание за поемане на отговорност за провеждане на истинска реформа в образованието дали и какво е желателно да се предприеме.
"Ние вече по мои далечни спомени 10-15 години водим един и същи разговор, т.е. буквално този разговор се води в една и съща стилистика. Сигурно няма да ви изненадам, но през пролетта на 2025 г. е същинското изследване на PISA 2025, декември 2026 ще излязат резултатите. Аз лично нямам основание да смятам, че те ще бъдат по-различни от това, което сме видели досега… Твърде много време загубихме и макар че се намираме в една нестабилна политическа ситуация, мисля си, че е въпрос на политическа мъдрост и разум политическите партии да се разберат и да се съгласят, че образованието е приоритет и ако ние наистина искаме да видим България по-различна след 10 години, то първото, с което трябва да започнем, е промяна в образователния модел.", обобщава д-р Светла Петрова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
