Какви политики бяха следвани в сферата на културата през изминалата година, в каква посока бяха насочени бюджетните програми и с каква мисъл трябва да се твори в изкуствата?
Равносметка за дейността на Министерството на културата през 2024 в "Артефир" прави зам.-министърът на културата Илко Ганев.
Ганев е от хората, които вярват, че една от основните функции на културата е възпитателна: "Културата би следвало не само да възпитава, а да "достъпва" до повече хора и места. Достъпът е едно от основните условия, за които следва да се работи, спрямо даденостите, особеностите, бюджетите, екипите, с които всички структури в сферата работят", казва зам.-министърът.
На фокус в дейността на Министерството през 2024 година са били националните училища по изкуства – 23 на брой, част от които приемат деца още в предучилищна възраст.
Интересът към изкуствата, по думите на Ганев, е добре да бъде провокиран у децата по естествен начин чрез сценичните изяви и това, което се показва в културните институти и пространства в страната.
"Най-голямата отговорност в културния сектор е да влагаш сърцето и душата си в тази неравностойна битка", заявява гостът.
Сценичните изкуства – театри, музикални и сценични институти, опери, балети, които функционират под шапката на Министерството на културата, получават най-голям дял от бюджетните средства, но и връщат най-много пари в държавния бюджет, пояснява Ганев.
"Инвестицията в сценичните изкуства даде своя резултат", обобщава зам.-министърът.
Министерството е насочило средства и усилия за обновяване и техническо оборудване на народните читалища и библиотеки в България. Заедно с библиотеките е проведена целева програма за повишаване на медийната грамотност, изтъква Ганев.
Нови политики са проведени и в полза на нематериалното културно наследство.
Имало е забавяне в процедурите, трудности в нормативния ред, недоволство сред творците, но НФК е финансирал около 900 проекта за 18 млн. лв., подчертава зам.-министърът.
Ганев съобщава, че в края на януари 2025 година ще бъде изготвен анализ доколко инвестираните средства по различни програми са достигнали до публиките като резултат от проведените политики.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
