В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Първият ти музикален спомен?
Не съм сигурен, че го помня, но така са ми казвали, че още на две съм седял на коленете на баща ми и съм започнал да свиря на пиано. После сме свирили на 4 ръце и това наистина е нещото, което е било определящо. Приспивни песни, църковна, класическа музика – това се свиреше и пееше не само вкъщи, но и в църквите. Участвах в хоровете им като дете, пеехме госпели и класическа църковна музика, но също взимах уроци по класическо пиано, то също бе много важно за мен. Започнах да импровизирам, но продължих да уча класически репертоар. Също понякога пеех мои песни, които пишех на пианото.
Най-хубавите неща в живота идват когато нещата, идващи от сърцето се сливат с тези, идващи от разума ни. В началото, разбира се, разчитах на интуицията си, слушах езика на сърцето си. Моето пространство бе музиката, а не играта на футбол навън.
Минал съм през много влияния, слушал съм различни неща, но никога не съм имал идол, когото да копирам. Твърде рано си дадох сметка, че притежавам свой глас. Минах през много фази, през Консерваторията, където копираш, но и учиш с цялото си тяло, изпипваш занаятчийски нещата и в това е красотата на доброто джаз-образование: копираш, но полето за търсения е пред теб и ти виждаш, че писаната музика може да мине на втори план. И да, Консерваторията не ме направи консервативен. Даде ми много добър опит в работата с джаз-традициите от 40-те и 50-те, имах прекрасни уроци по композиция, додекафония, ренесансова полифония, Бах. Това те кара да оставиш настрана своите неща и няколко години наистина да работиш върху майсторството си. Учиха ни да сме задълбочени, но и органични, за да станем себе си.
Преди всичко съм тук и сега. Когато работиш с влияния от миналото можеш да създадеш музей, не че е лошо, но не е моето. Когато работя с хорал на Бах или възкресявам норвежка традиционна песен, Равел, Шостакович, ирански модални, се опитвам да говоря с днешния език. Имам ги като референции, но се старая да изразя това, което ми се струва най-важно от тях точно тук и сега. Вярно е, че поп-музиката от тийнейджърските ми години не е в центъра на интересите ми – дори и тогава предпочитах госпълите и спиричуълите, не че не съм харесвал и някои поп-парчета, но те не бяха сред приоритетите ми.
И да, джазът е форма на протест, но не го възприемам като политика в стриктния смисъл на думата. Участвам в благотворителни концерти за Газа, за Лекари без граници. Музиката е пространството, където думите не стигат. Пространство на красотата, на тайната любов. Можеш да говориш, да твориш спокойно така, че любовта да е над всичко, A Love Supreme (сюблимна любов като по Колтрейн). При нас нещата не са в черно и бяло, отваряме пространства, в които хората да открият същинското си аз, да пуснат малкото орле в себе си. Не става дума да се покаже докъде може да стигнем в бързината и в уменията си, а да се разкрият пълните възможности на мелодията, текстурата, цялата цветна картина на музиката, която е и потенциалният модел за съвместно съществуване на хората. Имаме нужда от силни индивиди с разнообразни умения, но орлите не трябва да се подчиняват на мнозинството. Именно в това е силата на импровизираната музика, така хората ще могат да дадат наистина най-доброто от себе си.
И не, не мисля, че музиката е чак толкова универсален език. Да, може да говори на хора от различни култури и да се споделят неща от канадската или българската музика. Важното е, че е отвъд конкретните езици и култури. Така че, пожеланието ми към българската ми публика е колкото лесно, толкова и трудно – мир и любов!
Документални записи на част от концерта и бисовете освен ефирно, ще можете да намерите след 10 дни и в подкастите на предаването в Бинар. Ексклузивно тук - откъс от саундчека им:
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен спектакъл от Коледа през 1982 г. Едно възхитителното ретро предаване от Ню Йорк ви поднасяме и ние на 4 януари от 20 часа : "Хензел и Гретел" от Енгелберт Хумпердинк . В любимата приказка,..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На сцената със солистките застава Фестивалният симфоничен оркестър с диригент Емил Табаков в партньорство със Coфийcĸaта филхармония. Маестро Емил Табаков споделя, че не търси прилики с празничния..
По традиция програмата за култура и образование на БНР излъчва директно Новогодишния концерт на Виенската филхармония – едно от най-популярните музикални събития в света. В първия ден на 2025 г. това ще се случи за 38-и път. На пулта на Виенската филхармония застава един от най-големите музиканти на съвремието - диригентът Рикардо Мути, който до този..
Вещери, вампири и върколаци... Абе какви са тези думи, дето висят обесени уж празнично върху платформата в първата четвърт на динамичния лингвистичен 21-ви век? Друго си е да кажа даркуейвъри, готици и фенове на индъстриъла, та да ме разберете. Хора с определена мисловна нагласа – уейв готик предразположение, комбиниращо музика, която е (или..
Обективно-аналитичен поглед към календарната 2024 г. в сферата "медицина и здравеопазване" отправихме заедно с д-р Стефан Константинов. Неговата ерудиция и..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg