Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Торд Густавсен за най-хубавите неща в живота

6
Торд Густавсен
Снимка: Вера Гоцева

В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:

Първият ти музикален спомен?

Не съм сигурен, че го помня, но така са ми казвали, че още на две съм седял на коленете на баща ми и съм започнал да свиря на пиано. После сме свирили на 4 ръце и това наистина е нещото, което е било определящо. Приспивни песни, църковна, класическа музика – това се свиреше и пееше не само вкъщи, но и в църквите. Участвах в хоровете им като дете, пеехме госпели и класическа църковна музика, но също взимах уроци по класическо пиано, то също бе много важно за мен. Започнах да импровизирам, но продължих да уча класически репертоар. Също понякога пеех мои песни, които пишех на пианото.

Торд Густавсен

Най-хубавите неща в живота идват когато нещата, идващи от сърцето се сливат с тези, идващи от разума ни. В началото, разбира се, разчитах на интуицията си, слушах езика на сърцето си. Моето пространство бе музиката, а не играта на футбол навън.

Минал съм през много влияния, слушал съм различни неща, но никога не съм имал идол, когото да копирам. Твърде рано си дадох сметка, че притежавам свой глас. Минах през много фази, през Консерваторията, където копираш, но и учиш с цялото си тяло, изпипваш занаятчийски нещата и в това е красотата на доброто джаз-образование: копираш, но полето за търсения е пред теб и ти виждаш, че писаната музика може да мине на втори план. И да, Консерваторията не ме направи консервативен. Даде ми много добър опит в работата с джаз-традициите от 40-те и 50-те, имах прекрасни уроци по композиция, додекафония, ренесансова полифония, Бах. Това те кара да оставиш настрана своите неща и няколко години наистина да работиш върху майсторството си. Учиха ни да сме задълбочени, но и органични, за да станем себе си.

Торд Густавсен

Преди всичко съм тук и сега. Когато работиш с влияния от миналото можеш да създадеш музей, не че е лошо, но не е моето. Когато работя с хорал на Бах или възкресявам норвежка традиционна песен, Равел, Шостакович, ирански модални, се опитвам да говоря с днешния език. Имам ги като референции, но се старая да изразя това, което ми се струва най-важно от тях точно тук и сега. Вярно е, че поп-музиката от тийнейджърските ми години не е в центъра на интересите ми – дори и тогава предпочитах госпълите и спиричуълите, не че не съм харесвал и някои поп-парчета, но те не бяха сред приоритетите ми.

И да, джазът е форма на протест, но не го възприемам като политика в стриктния смисъл на думата. Участвам в благотворителни концерти за Газа, за Лекари без граници. Музиката е пространството, където думите не стигат. Пространство на красотата, на тайната любов. Можеш да говориш, да твориш спокойно така, че любовта да е над всичко, A Love Supreme (сюблимна любов като по Колтрейн). При нас нещата не са в черно и бяло, отваряме пространства, в които хората да открият същинското си аз, да пуснат малкото орле в себе си. Не става дума да се покаже докъде може да стигнем в бързината и в уменията си, а да се разкрият пълните възможности на мелодията, текстурата, цялата цветна картина на музиката, която е и потенциалният модел за съвместно съществуване на хората. Имаме нужда от силни индивиди с разнообразни умения, но орлите не трябва да се подчиняват на мнозинството. Именно в това е силата на импровизираната музика, така хората ще могат да дадат наистина най-доброто от себе си.

Торд Густавсен

И не, не мисля, че музиката е чак толкова универсален език. Да, може да говори на хора от различни култури и да се споделят неща от канадската или българската музика. Важното е, че е отвъд конкретните езици и култури. Така че, пожеланието ми към българската ми публика е колкото лесно, толкова и трудно – мир и любов!

Освен Торд, слушаме и изненадата за публиката - Мария Александрова от "Новите Български Гласове" на проф. Георги Петков, носители на Латино-Грами за участието в албума на Арканхел "Al Este del cante".
Торд с Мария - саундчек

Документални записи на част от концерта и бисовете освен ефирно, ще можете да намерите след 10 дни и в подкастите на предаването в Бинар. Ексклузивно тук - откъс от саундчека им:

По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуози на вокалната джаз хармония – New York Voices на Банско джаз фестивал

Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са имали досега среща с българската публика, а сега са част от пъстрата програма на фестивала. Такива са, например, Nils Landgren, Catherine Russell, Anat Cohen и John Beasley (като лидер на трио),..

публикувано на 06.08.25 в 16:05

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28