В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Първият ти музикален спомен?
Не съм сигурен, че го помня, но така са ми казвали, че още на две съм седял на коленете на баща ми и съм започнал да свиря на пиано. После сме свирили на 4 ръце и това наистина е нещото, което е било определящо. Приспивни песни, църковна, класическа музика – това се свиреше и пееше не само вкъщи, но и в църквите. Участвах в хоровете им като дете, пеехме госпели и класическа църковна музика, но също взимах уроци по класическо пиано, то също бе много важно за мен. Започнах да импровизирам, но продължих да уча класически репертоар. Също понякога пеех мои песни, които пишех на пианото.
Най-хубавите неща в живота идват когато нещата, идващи от сърцето се сливат с тези, идващи от разума ни. В началото, разбира се, разчитах на интуицията си, слушах езика на сърцето си. Моето пространство бе музиката, а не играта на футбол навън.
Минал съм през много влияния, слушал съм различни неща, но никога не съм имал идол, когото да копирам. Твърде рано си дадох сметка, че притежавам свой глас. Минах през много фази, през Консерваторията, където копираш, но и учиш с цялото си тяло, изпипваш занаятчийски нещата и в това е красотата на доброто джаз-образование: копираш, но полето за търсения е пред теб и ти виждаш, че писаната музика може да мине на втори план. И да, Консерваторията не ме направи консервативен. Даде ми много добър опит в работата с джаз-традициите от 40-те и 50-те, имах прекрасни уроци по композиция, додекафония, ренесансова полифония, Бах. Това те кара да оставиш настрана своите неща и няколко години наистина да работиш върху майсторството си. Учиха ни да сме задълбочени, но и органични, за да станем себе си.
Преди всичко съм тук и сега. Когато работиш с влияния от миналото можеш да създадеш музей, не че е лошо, но не е моето. Когато работя с хорал на Бах или възкресявам норвежка традиционна песен, Равел, Шостакович, ирански модални, се опитвам да говоря с днешния език. Имам ги като референции, но се старая да изразя това, което ми се струва най-важно от тях точно тук и сега. Вярно е, че поп-музиката от тийнейджърските ми години не е в центъра на интересите ми – дори и тогава предпочитах госпълите и спиричуълите, не че не съм харесвал и някои поп-парчета, но те не бяха сред приоритетите ми.
И да, джазът е форма на протест, но не го възприемам като политика в стриктния смисъл на думата. Участвам в благотворителни концерти за Газа, за Лекари без граници. Музиката е пространството, където думите не стигат. Пространство на красотата, на тайната любов. Можеш да говориш, да твориш спокойно така, че любовта да е над всичко, A Love Supreme (сюблимна любов като по Колтрейн). При нас нещата не са в черно и бяло, отваряме пространства, в които хората да открият същинското си аз, да пуснат малкото орле в себе си. Не става дума да се покаже докъде може да стигнем в бързината и в уменията си, а да се разкрият пълните възможности на мелодията, текстурата, цялата цветна картина на музиката, която е и потенциалният модел за съвместно съществуване на хората. Имаме нужда от силни индивиди с разнообразни умения, но орлите не трябва да се подчиняват на мнозинството. Именно в това е силата на импровизираната музика, така хората ще могат да дадат наистина най-доброто от себе си.
И не, не мисля, че музиката е чак толкова универсален език. Да, може да говори на хора от различни култури и да се споделят неща от канадската или българската музика. Важното е, че е отвъд конкретните езици и култури. Така че, пожеланието ми към българската ми публика е колкото лесно, толкова и трудно – мир и любов!
Документални записи на част от концерта и бисовете освен ефирно, ще можете да намерите след 10 дни и в подкастите на предаването в Бинар. Ексклузивно тук - откъс от саундчека им:
Любимката на българската публика, Таря Турунен, и бившият ѝ колега от Nightwish , Марко Хиетала, пристигат в София за концерт в зала "Асикс Арена" на 4 април, а два дни по-рано – на 2 април, канят варненските си фенове в Двореца на културата и спорта. Слушайте!
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън, несбъднат сън. Толкова пъти си го слушал, когато ти е било тежко, но и в мигове на щастие също, и знаеш, че ще ти помогне. Той просто те разбира – точно теб, непознатия, който живее със смисъла в думите му...
1 април Свири Оркестърът на Италианска Швейцария с диригент Давид Афхам. 3.00 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Концерт за виолончело в ла минор, оп. 129. Солист: Трулс Мьорк (виолончело). 3.26 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Сарабанда из Сюита за виолончело № 2 в ре минор, BWV.1008. Изпълнява Трулс Мьорк (виолончело). 3.31 часа – Лудвиг ван..
От 29 септември до 6 октомври 2024 година Лвов туптя под ритъма на Международния фестивал "Контрасти". Темата на юбилейното издание беше "Ретроспекция", разглеждайки духът на времето от идеята за създаването на фестивала през 1994 и съвременния му вид. В последните две издания на фестивала разговарям с Дзвенислава Сафиан – музиколог, магистър в..
Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона. Двамата представят втория албум с авторска музика на Михаил Йосифов & Новините в джаза: "Шипков мармалад". Не пропускат да поканят слушателите на концерта на формацията на 30 март в Sofia Live..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg