На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика.
За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов, преподавател в СУ и познавач на научната фантастика.
Утопията е важна част от социалните и литературни науки, част от широото поле на хуманитаристиката.
"Утопията позволява да мислиш за другия възможен свят", казва Попов и допълва, че тя се занимава не само с това, което може да се случи в бъдещето, но и с потенциала на настоящето, както и с възможните светове на миналото.
Под съвременна утопия Попов има предвид последните 60 години, в които се наблюдава лек подем на жанра заради автори като Самюъл Дилейни, Ърнест Каленбах и Урсула Ле Гуин. Това е естетсвено явление след големите антиутопии на ХХ век.
Много от утопичните книги, които Попов изследва, не са преведени на български език, но разглеждат важни теми като климатичните промени, постнеолибералното общество, загубата на биоразнообразието.
Фантастичният жанр като цяло е утопичен, а научната фантастика сякаш се завръща в читателското полезрение в последните години. Някои от най-значимите съвременни фантасти са Тед Чанг и Лиу Цъсин.
Като литературен жанр научната фантастика винаги е събирала около себе си сравнително тясна общност, смята Попов. 60-те и 70-те години, според него, са най-силното време за жанра, а днес по-скоро се търси вярната творческа посока – между литературата и киното.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Международният фестивал "Българска душа на святата земя" ще се състои за десета поредна година от 10 до 15 юни в израелския град Бат Ям. Изпълнителна агенция за българите в чужбина е поканила всички наши сънародници зад граница с афинитет към изкуството да се включат в юбилейното издание на фестивала "Българска душа на святата земя" в Израел, в..
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота на Антония Трифена. След като в първата си книга ни разходи из Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга,..
Цветно и сетивно пътешествие предлага четвъртата изложба на Цвети Александрова, озаглавена "Феята на цветята". Авторката представя живописна колекция, вдъхновена от красотата, нежността и пъстротата на живота. Всяка картина носи в себе си усещане за нежност, светлина и движение, превърнати в цвят. Характерно за творбите на Цвети Александрова е..
Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви –..
Лекцията "Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен" предлага разговор за абстрактни символи. Тя препраща към шевиците и нищи същината, която тези стилизирани изображения се опитват да уловят. Лекторката Олга Николова разсъждава за хората, украсявали дрехите си с шевици, и търси възможните значения на традиционната везба за нас в..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
