Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Неда Спасова и мотивите ѝ да обича киното

Снимка: Кирил Станоев

За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която се опитва да следва примера на героя от разказа, актрисата, която беше Ирина във филма "Защото обичам лошото време" и която е пресъздавала немалко образи на сцената в театър "София", а и на малкия екран.

В ефира на програма "Христо Ботев" Неда Спасова говори за киното, за живота, за времето в нас и извън нас, за даването, което превъзхожда взимането.

Смисълът на изкуството за нея е то да те пробужда отново и отново, да те вдъхновява и да ти дава крила, дори да ти помага по някакъв начин в личния живот.

За дебюта на Яна Лекарска в игралното кино Неда твърди, че е филм, изграден на база вътрешна динамика и действие, а не на тяхната външна проява – физическа или крайно емоционална. Точно това прави и работата ѝ по него приятна, тъй като досега е свикнала да изискват от нея яркост и интензивност. Актрисата казва, че и като зрител има нужда от подобен тип филми – от едни човешки истории, разказани с отсъствието на ярка динамика, които напомнят случващото се в реалния живот.

Неда Спасова определя героинята си Ирина като съвкупност от много различни ситуации от живота на една жена, чиято основна цел е да намери своето си щастие и ако може - и някого, с когото да го сподели.

Филмът "Защото обичам лошото време" повдига въпроса прави ли ни щастливи това, което ни е удобно. А Неда смята, че за да си отговорим на този въпрос и да тръгнем по пътя на щастието, първо трябва да извървим пътеката на самопризнанието на истината за живота си. Важното в случая е и да възприемем миналото като трамплин занапред, в което дори лошото е просто една изходна позиция за нещо по-добро.

За Неда Спасова свободата е в правото на избор. За себе си тя твърди, че е човек, който не конфликтува със света и вижда работата си, особено в театъра, като едно създаване на емоции у зрителите.

Защо сме станали прекалено апатични и как човек може да бъде полезен като дава на другите, но и като се грижи и за себе си? Добре ли е да си егоист в здравословни форми и къде са границите между егоизма и алтруизма, но и между егоцентризма и суетата? Как човек може да се превърне в жертва на доброто си възпитание и кога свръхнетърпимостта може да бъде полезна? А и защо е важен емоционалният момент, в който се намираш, за това как ще възприемеш един "по-особен филм"? Защо киното е вечно и как Неда Спасова преоткрива "Мостовете на Медисън" и защо "Клети създания" я разтоварва, а "Жокера" я хваща за гърлото? В какво се корени магичният реализъм и как се прави извънредна една напълно нормална ситуация? Защо тъкмо италианският режисьор, сценарист и писател Паоло Дженовезе, в чиято театрална адаптация на "Перфектни непознати" участва актрисата, е учебник по писане на драматургия?

За всичко това чуйте от Неда Спасова в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Краят на градината", авторският спектакъл по Чехов, вече 15 години на българска сцена

"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..

публикувано на 09.04.25 в 09:38

Литературоведът Франческа Земярска в диалог с Маргьорит Юрсенар

Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар".  В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..

публикувано на 09.04.25 в 09:37
Автопортрет с котка, 1915

150 години от рождението на Елена Карамихайлова

"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..

публикувано на 09.04.25 в 08:50

Анна Петрова и Ели Скорчева блестят в "Игра на котки"

Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..

публикувано на 08.04.25 в 16:45
акад. Олег Гочев

Олег Гочев от перспективата на времето

Художникът Олег Гочев посреща своята 70-годишнина с изложба в СБХ "Шипка" 6. Експозицията  включва 47 творби, показвани в продължение на 30 години в Германия, Барселона, Констанц и Базел. Озаглавена е "Олег Гочев. Перспективата на времето (70-30) и  може да бъде видяна в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 до 16 април ...

публикувано на 08.04.25 в 15:45