Проф. Георги Райновски, декан на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", коментира отвореното писмо, изпратено до различни институции, относно прехвърлените средства, в предаването "Следобед за любопитните".
"Нищо съществено не се случва. Въпреки че писмото е внесено в министерствата и отделните парламентарни комисии, реални действия до момента, доколкото на мен ми е известно, не са предприети. Надявам се все пак нещо да се предприеме. Всичко това не се отразява на хората, които работят по отделните проекти.
Важно е да се каже, че науката не е самоцел. На първо място, науката е основата, върху която стъпва висококачественото висше образование. И тази връзка между наука и образование през последните години като че ли беше разбрана както от политическите сили, така и от съответните ръководства на Министерството на образованието и науката, и имаше виждане, че в науката трябва да се инвестира"
Това е и една от препоръките на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на която и България се опитва да стане член, уточнява проф. Райновски. "През последните 3-4 години имаше добро финансиране, предвидимо и стабилно, затова бяхме безкрайно неприятно изненадани, когато без никакви предварителни знаци това финансиране бе спряно в края на 2024 година. Това решение на Министерския съвет, подчертава проф. Райновски, не беше добре комуникирано с научната общност, която не бе подготвена за това, а в много от тези обекти работата е непрекъсваема, т.е. вече са предплатени, поръчани и предвидени дейности.
"В случая с ЦЕРН, който аз координирам, ние трябваше да платим и членския внос за 2024 г. Беше много неприятно да получим уверението от политиците колко е важна нашата дейност в ЦЕРН, не само за имиджа на държавата, колко високо се оценява, нещо което се случи по време на отбелязването на годишнината на ЦЕРН и българското участие, и само десетина дни след това да получим съобщение за спиране на финансирането и без перспектива кога ще бъде продължено.
В момента ние не можем да се разплатим за 2024 г., остатъчните средства от 2023 г. ще ни стигнат за един или два месеца, след което ще трябва да преустановим всички дейности. Това ще повлияе на нашия имидж като учени и на авторитета на държавата ни като член на ЦЕРН, защото ще се окажем непредвидим партньор. Всичко това ще отблъсне младите хора, защото благодарение на подобни финансирания ние не само изграждаме лаборатории на територията на факултета и Института за ядрени изследвания в БАН, но успяваме да привличаме студенти и докторанти, които да работят в тях. При липсата на финансиране и перспектива кога това ще се случи изборът пред тези млади хора е голям и еднозначен", предупреждава деканът на физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"Липсата на адекватно финансиране на науката в България ще доведе до поредно изтичане на мозъци от България и стагнация на науката у нас. Зад тези инфраструктури в България, за които бе спряно финансирането, стоят по-голяма част от активно действащите учени у нас, става въпрос за 30 инфраструктури, като в почти всички от тях има и международно участие. Така че се надявам политиците ни да разберат проблема и това разбиране, което срещахме доскоро, да продължи и в крайна сметка в бюджета за 2025 година да се предвидят и спрените средства за отминалата година, защото, за да има просперираща икономика, са необходими инвестиции в наука и образование", категоричен е проф. Георги Райновски.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Георги Райновски можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
