Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика.
"През последните години ми прави впечатление, че все по-често родителите водят своите деца на профилактичен преглед. За мое съжаление, имено тогава изненадваме родителите с информация за проблем със зрението при детето, а понякога това е и сериозен проблем. Колкото по-рано се диагностицира един очен проблем, толкова по-голяма е вероятността той да се излекува, за това и призивът е рано да се предприемат профилактичните прегледи.
Зрението при децата се развива, допълва офталмологът, до 10-12-годишна възраст, така че, ако има проблем с детското зрение, ние трябва да го констатираме и излекуваме. През последните десетина година се наблюдава все по-често късогледство при децата, което е в резултат на съвременния начин на живот. Децата са в дигитална среда и все по-често пред екраните и устройствата, а това увеличава заболеваемостта им.
Само до преди сто години, уточнява проф. Оскар, тъй като хората са били много по-често навън, то те са били далекогледи, днес късогледството е най-често срещаното очно заболяване. "За щастие днес разполагаме със средства, които ни помагат да контролираме късогледството. Това е очно заболяване, което е фамилно обусловено. Т.е. ако един от родителите има късогледство, рискът детето да го наследи е голям, а ако и двамата родители го имат, то тогава онаследяването е почти сто процента. За това навременното откриване на заболяването предполага и по-лесното лечение.
В това лечение се включва навременното изписване на очила, хигиена на зрителната работа и суплементирането с витамин D, неговото приемане от септември до юни, тъй като този витамин се отразява не само на костно-мускулната система, имунната система има и пряко въздействие върху късогледството. Затова децата трябва да приемат допълнително и този витамин", разяснява в ефира проф. Александър Оскар.
"Мързеливото око е намаляване на зрението на едното или двете очи, а този зрителен проблем няма странични проявления. Често при профилактичен преглед се констатира този проблем. При дете на 4 години може да се помогне, но ако то е над 10 години, почти нищо вече не може да се направи. За това заболяване обикновено има причина – най-често това е рефракционна аномалия.
Понякога става въпрос за вродено кривогледство или вродено перде. За това е необходимо да се правят и редовни скрининги с изследване на повече деца", предупреждава проф. Оскар. До 7-годишна възраст българските деца са далекогледи. Именно далекогледството е причината за развитието и на мързеливото око при подрастващите. Доста често имено далекогледството при децата дълго остава неразпознато.
"Идеята ни е да направим рутинен скрининг на всички деца в първи клас от София, за да не допуснем дете с проблем или на дете, на което може да се помогне, да се диагностицира", обявява проф. Александър Оскар. В България и МБАЛ "Александровска", според него, разполагат с много добра апаратура и специалисти за лечение на очни заболявания, не само при децата.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Александър Оскар от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...
Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..
Разговор за промените в образователната система и въвеждането на религията в учебните програми. Трябва ли и може ли да се преподават добродетели? Как присъстват религиозните текстове в учебния материал до момента? Кой ще преподава? Кои други промени, предвиждани от Министерството на образованието и науката, могат да се окажат трудни за прилагане? Ще..
Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg