Проверителите на факти не премахват съдържание от социалните мрежи

В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев, журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения, защо проверителите на факти не са цензори и какво представлява работата им.

"Проверителят на факти работи журналистическа работа. Не в нейната цялост, но тук специализацията е в откриването на факти по дадена тема и когато се разпространява независимо къде – в традиционните медии или в някакъв сайт, блог, или социална мрежа, да го опровергае."

Как се избират темите за проверка на истинността им

"Когато в публичното пространство се разпространява твърдение, придобило популярност, то подлежи на проверка. Например, ако депутат, ако министър, ако длъжностно лице на публична позиция разпространи твърдение, в което има съмнение дали е достоверно и/или това твърдение придобие голяма публичност, това е причина да бъде проверена истинността му. 

Друга причина е, ако дадено твърдение се разпространява много, тогава то със сигурност ще привлече вниманието на факт-чекърите. Лесно е в социалните мрежи да се види кои твърдения имат големи разпространения, защото има броячи, които показват колко пъти едно твърдение е харесано или има реакция към него, както и колко пъти е споделено. 

Също така е важно и кой споделя, защото в социалните мрежи има лидери на мнения с десетки, дори стотици последователи. Приоритизирането идва от хората, които в своето потребяване на информация или дезинформация разпространяват дадено съдържание." 

Безпристрастност на проверката на факти

"Изборът на теми не е еднолично решение, а решение на екип от хора, които работят по проверка на фактите и обсъждат темите, които според тях трябва да бъдат проверени. Ако трябва да се провери твърдение на политик, се взема предвид, че неговото твърдение не "остава само в телевизора", а ще бъде разпространено в социални мрежи и т.н. , т.е. колко е обществено значимо това твърдение. Когато аз работех проверка на фактите, по отношение на твърдения, идващи от партии, ние много стриктно следяхме баланса. Под баланс имам предвид не да проверяваме еднакво количество твърдения на всяка от партиите, а проверка спрямо броя неверни твърдения, които някоя партия е излъчила като послания. Т.е. колкото повече неверни твърдения на една партия са "хванати", толкова по-голяма е вероятността проверителите на факти да наблюдават и проверяват тази партия и занапред."

Как се проверява истинността на едно твърдение

"Ще дам пример. Ако в момента се разпространява информация, че снегът, който вали, е пластмасов, а не истински, първо, проверителят на факти ще види колко е голямо разпространението на това твърдение, т.е. колко е значимо за обществото през споделяния в социални мрежи и т.н. Ако установи, че твърдението е придобило широка популярност, минава на следваща стъпка – да се свърже със специалисти – метеоролози, климатолози, физици, химици, които да кажат дали снегът, който вали, е истински или не. След това се събира информация от публични източници, като книги, например. Важно е, че източниците трябва да бъдат общоприети, т.е. да не се противопоставят двама граждани, единият от които да казва, че снегът е пластмасов, а другият да казва, че е истински.

Тук се намесва кризата с експерти и лидери на мнения, в която се намираме, защото хората започнаха да губят ориентир кой е експерт, кой е авторитет по дадена тема. Авторитетът на всяка една обществена роля е много важен, защото проверителите на факти не могат да се свържат с всички експерти по дадена тема. В кризата на доверие, в кризата на експертите, в кризата на демокрацията всъщност са и проверителите на факти, защото те не могат да излязат от света, който бива критикуван в момента. Не могат да излязат от демокрацията, която сега бива обявявана за крайно либерална и евроатлантическа, и всякакви такива определения, които само целят принизяването ѝ, превръщането ѝ в нещо лошо. Когато политици говорят срещу проверителите на факти, трябва да знаем, че това е атака срещу журналистиката."

Тезата: "Проверката на факти не бива да е извън редакциите"

"Да, разбира се. То, ако няма проверка на фактите в една редакция, то това редакция ли е? Тя се превръща в нещо друго, например в тролска фабрика. С тази теза мога да се съглася, до степен, че проверката на фактите трябва да е неизменна част от работата на журналистите и работата на всяка редакция. 

Така стигаме до въпроса кое е журналистика. Когато сайтове систематично публикуват невярна информация, това медия ли е, редакция ли е? Все въпроси, на които гилдията трябва да отговори, защото, ако имаме разминаване между разбирането какво е медия, какво е редакция, то проверката на фактите остава може би десети по важност въпрос."

Цензори ли са проверителите на факти

"Разликата между проверителите на факти и хората, които модерират съдържание в социалните мрежи и по-специално "Мета", т.е. трият профили, премахват снимки, думи и коментари в социалните мрежи, е огромна.

Проверителите на факти са отделни организации, които единственото, което могат да правят, е уточнение, каре, което е под дадена публикация, в което каре се показва линк към проверената информация и ако е визуално съдържание, е възможно то да бъде замъглено, но никой не е лишен от възможността да го отвори и да го види.

Т.е. проверителите на факти не премахват съдържание от социалните мрежи и не го правят недостъпно за потребителите. Хората, които се занимават със сваляне, модерация и цензуриране на съдържание, са служителите на социалните мрежи, а не проверителите на факти. Това са различни структури и нямат дори комуникация помежду си. Едното са отдели към социалните мрежи, а другото са организации, които нямат общо със социалните мрежи. 

Няма социална мрежа, която да се съгласи който и да е проверител на факти отвън да се меси в политиката и съдържаните ѝ. Това е уточнено публично от социалните мрежи. Как си представяте някой отвън да има правомощия да трие съдържание в социални мрежи."