Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отвъд граничната бразда, ключовият маршрут, или как се дислоцират проблемите

Лалка Димитрова
Снимка: личен архив

На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и оценка на дейността по отношение на противодействието на незаконната миграция, на трафика на наркотици и като цяло, на съвместните действия по противодействие на организираната престъпност. Поводът за тази среща вероятно е била и информацията за загиналите на 27 декември м.г. младежи-мигранти в Странджа. 

В какво състояние е в момента външната граница на Шенген, бе поводът да поканя за разговор в "Мрежата" разследващата журналистка от Бургас Лалка Димитрова, която преди 3 години стана носител на наградата "Червена линия" на Антикорупционния фонд за разследване, свързано с фрапиращи съвпадения в бланкетните декларации за регистрация на мигрантите, заловени в Бургас. 

Тогава тя разследва случая с голям брой мигранти, влизащи нелегално в страната ни, вписвани бланкетно в декларациите като родени в една и съща година, на една и съща дата, в един и същ град в Сирия. Според Лалка Димитрова към момента на приемането на страната ни в Шенген този случай не е  решен.

Поглед от днес

"Знаете, че засилването на сигурността по границите ни беше един от критериите  за членство на страната ни в Шенген. Трябва обаче дебело да се подчертае, че решението на ЕС за приемането на България няма условие за прием за неограничен брой мигранти, различно от задълженията ни по Дъблинското споразумение. Впрочем такава дезинформация се разпространява най-вече в социалните мрежи и се легитимира и от политици, откровени популисти. 

Освен внушенията, официалните институции у нас са категорични, че страната ни технически е покрила параметрите за Шенген, т.е. системата за сигурност е модернизирана. В края на миналата година Граничната полиция обяви обществена поръчка за доставка на 30 дрона за наблюдение на стойност половин милион лева, пак с европейски пари, и те поддържат интегрираните системи за наблюдение, има осигурени термовизионнни камери, а статистиката дори отчита спад в броя на нелегалните мигранти към Европа за изминалата година."

 На хартия всичко звучи чудесно

"Какво обаче става отвъд граничната бразда, отвъд официалната информация и отвъд статистиката? Тези въпроси са важни най-вече на фона на смяната на властта и възможностите на ескалация на гражданската война в Сирия, което пък крие опасност за развиване на нова бежанска вълна, знаете обстановката в Близкия изток продължава да бъде нестабилна, въпреки добрата новина от последните дни за спирането на огъня в Газа. Положението там продължава да бъде несигурно, а проблемите в световен мащаб са много и няма как България, която е ключов маршрут за мигрантския трафик и е външна граница на ЕС, да не бъде уязвима. Така или иначе е ясно, че този натиск няма да спре, защото Европа е разглеждана като привлекателно място за живеене поне засега."

Добре издържана сюжетна линия

"Искам друго важно да отбележа по повод репортажа за три или пет, в различните медии цифрата е различна, на труповете на бежанци в Странджа. Аз изгледах с интерес репортажите, но за себе си бих могла да кажа, че така изложената фактология провокира много въпроси. Отговор на тях аз така и не открих дори и в продълженията по темата, излъчени по така наречените  "големи телевизии". 

Да, чудесна фабула, сюжетната линия беше добре издържана, но за мен липсваше още един друг план. Къде е другата гледна точка и можем ли да приемем думите на тези доброволци съвсем безкритично? И в този случай, според мен, не бива фриволно да боравим с данните и преди да се правят генерални заключения, трябва да направим по-задълбочен прочит на събитията и да проверим фактологията внимателно дори и да се изтъкват в случая хуманни подбуди. 

В края сметка това е въпрос и за националната сигурност на България и неслучайно има граници и неслучайно тези граници се охраняват. И съжалявам, че трябва да го кажа аз, но 5 трупа в Странджа, дори да звучи сензационно, не е необичайно събитие по нашите географски ширини. Цяла Странджа е осеяна с трупове на мигранти, а доскоро моргата в Бургас беше буквално препълнена с трупове и се наложи съвсем доскоро те да бъдат, образно казано, прощавайте за грубия израз, дислоцирани във фризер за сладолед до разпознаването им."

Проблемите не са един и два

"Достатъчно добре подготвени ли са нашите гранични полицаи за работа в тези трудни условия, особено в Странджа, където теренът е много труден? Имаше случай, който припомням. През зимата на 2023 година служителка на Гранична полиция се самопростреля в крака със служебното си оръжие. Тогава се каза, че инцидентът станал при екшън с мигранти, но мои източници твърдят, че е под въпрос дали тя все пак е умеела да борави добре с оръжието. 

Друг случай, друг проблем – поредица от катастрофи с камиони на Гранична полиция пак в Странджа. Има версии за заспиване на водачите, несъобразена с условията на пътя скорост, а според данни на хора, с които разговарях, един от инцидентите е бил причинен, след като в закритата каросерия на камион са били натоварени голяма група мигранти, които по пътя започнали да се блъскат в стените на същата тази каросерия и превозното средство се е преобърнало на пътя. 

Говоря за липса на достатъчна подготовка, та, според същите тези източници, мигрантите са били натоварени в този камион, за да бъдат върнати обратно на турската граница и това е свързано с така нареченото "отблъскване"."

Какво представлява този термин ли?

"По същество това представлява принудително, незаконно връщане на мигранти, преди те да имат възможност да поискат убежище, защото, съгласно международното право, имат право да поискат такова, и е забранено изпращането на търсещите убежище обратно в страните, където животът или благосъстоянието им могат да бъдат в опасност. Може за мнозина да е известно или не, че още през 2023 година Литва легализира отблъскването на мигранти, които пресичат границата нелегално, въпреки критиките на правозащитните организации, които казват, че това законодателство узаконява експулсирането, което пък нарушава международното право."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антон Митов и Васил Велев

140 години от Съединението

Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..

публикувано на 06.09.25 в 14:03
На паша

Козевъдство в село Долен

Село Долен е разположено в т. нар. Дъбрашки район, на границата между Пирин и Родопите. Природата и усамотението там са сред причините Ана-Мария Велкова и Владислав Вълев да обикнат района и да оставят целия си предишен живот, заселвайки се в Долен. Те обитават малка къща в гората край сградите на старото ТКЗС, в чиито територии отглеждат кози от..

публикувано на 06.09.25 в 09:05

25 години фондация "Четири лапи"

Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...

публикувано на 04.09.25 в 10:24
Кадър от протеста

Жителите на Локорско и Кремиковци протестират срещу инвестиционните намерения в района

След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...

публикувано на 03.09.25 в 10:24
Обмяна на опит по Еразъм+

Илия Петков: Всяко дете има право на качествено образование

"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+.  В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..

публикувано на 03.09.25 в 11:00