Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отвъд граничната бразда, ключовият маршрут, или как се дислоцират проблемите

Лалка Димитрова
Снимка: личен архив

На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и оценка на дейността по отношение на противодействието на незаконната миграция, на трафика на наркотици и като цяло, на съвместните действия по противодействие на организираната престъпност. Поводът за тази среща вероятно е била и информацията за загиналите на 27 декември м.г. младежи-мигранти в Странджа. 

В какво състояние е в момента външната граница на Шенген, бе поводът да поканя за разговор в "Мрежата" разследващата журналистка от Бургас Лалка Димитрова, която преди 3 години стана носител на наградата "Червена линия" на Антикорупционния фонд за разследване, свързано с фрапиращи съвпадения в бланкетните декларации за регистрация на мигрантите, заловени в Бургас. 

Тогава тя разследва случая с голям брой мигранти, влизащи нелегално в страната ни, вписвани бланкетно в декларациите като родени в една и съща година, на една и съща дата, в един и същ град в Сирия. Според Лалка Димитрова към момента на приемането на страната ни в Шенген този случай не е  решен.

Поглед от днес

"Знаете, че засилването на сигурността по границите ни беше един от критериите  за членство на страната ни в Шенген. Трябва обаче дебело да се подчертае, че решението на ЕС за приемането на България няма условие за прием за неограничен брой мигранти, различно от задълженията ни по Дъблинското споразумение. Впрочем такава дезинформация се разпространява най-вече в социалните мрежи и се легитимира и от политици, откровени популисти. 

Освен внушенията, официалните институции у нас са категорични, че страната ни технически е покрила параметрите за Шенген, т.е. системата за сигурност е модернизирана. В края на миналата година Граничната полиция обяви обществена поръчка за доставка на 30 дрона за наблюдение на стойност половин милион лева, пак с европейски пари, и те поддържат интегрираните системи за наблюдение, има осигурени термовизионнни камери, а статистиката дори отчита спад в броя на нелегалните мигранти към Европа за изминалата година."

 На хартия всичко звучи чудесно

"Какво обаче става отвъд граничната бразда, отвъд официалната информация и отвъд статистиката? Тези въпроси са важни най-вече на фона на смяната на властта и възможностите на ескалация на гражданската война в Сирия, което пък крие опасност за развиване на нова бежанска вълна, знаете обстановката в Близкия изток продължава да бъде нестабилна, въпреки добрата новина от последните дни за спирането на огъня в Газа. Положението там продължава да бъде несигурно, а проблемите в световен мащаб са много и няма как България, която е ключов маршрут за мигрантския трафик и е външна граница на ЕС, да не бъде уязвима. Така или иначе е ясно, че този натиск няма да спре, защото Европа е разглеждана като привлекателно място за живеене поне засега."

Добре издържана сюжетна линия

"Искам друго важно да отбележа по повод репортажа за три или пет, в различните медии цифрата е различна, на труповете на бежанци в Странджа. Аз изгледах с интерес репортажите, но за себе си бих могла да кажа, че така изложената фактология провокира много въпроси. Отговор на тях аз така и не открих дори и в продълженията по темата, излъчени по така наречените  "големи телевизии". 

Да, чудесна фабула, сюжетната линия беше добре издържана, но за мен липсваше още един друг план. Къде е другата гледна точка и можем ли да приемем думите на тези доброволци съвсем безкритично? И в този случай, според мен, не бива фриволно да боравим с данните и преди да се правят генерални заключения, трябва да направим по-задълбочен прочит на събитията и да проверим фактологията внимателно дори и да се изтъкват в случая хуманни подбуди. 

В края сметка това е въпрос и за националната сигурност на България и неслучайно има граници и неслучайно тези граници се охраняват. И съжалявам, че трябва да го кажа аз, но 5 трупа в Странджа, дори да звучи сензационно, не е необичайно събитие по нашите географски ширини. Цяла Странджа е осеяна с трупове на мигранти, а доскоро моргата в Бургас беше буквално препълнена с трупове и се наложи съвсем доскоро те да бъдат, образно казано, прощавайте за грубия израз, дислоцирани във фризер за сладолед до разпознаването им."

Проблемите не са един и два

"Достатъчно добре подготвени ли са нашите гранични полицаи за работа в тези трудни условия, особено в Странджа, където теренът е много труден? Имаше случай, който припомням. През зимата на 2023 година служителка на Гранична полиция се самопростреля в крака със служебното си оръжие. Тогава се каза, че инцидентът станал при екшън с мигранти, но мои източници твърдят, че е под въпрос дали тя все пак е умеела да борави добре с оръжието. 

Друг случай, друг проблем – поредица от катастрофи с камиони на Гранична полиция пак в Странджа. Има версии за заспиване на водачите, несъобразена с условията на пътя скорост, а според данни на хора, с които разговарях, един от инцидентите е бил причинен, след като в закритата каросерия на камион са били натоварени голяма група мигранти, които по пътя започнали да се блъскат в стените на същата тази каросерия и превозното средство се е преобърнало на пътя. 

Говоря за липса на достатъчна подготовка, та, според същите тези източници, мигрантите са били натоварени в този камион, за да бъдат върнати обратно на турската граница и това е свързано с така нареченото "отблъскване"."

Какво представлява този термин ли?

"По същество това представлява принудително, незаконно връщане на мигранти, преди те да имат възможност да поискат убежище, защото, съгласно международното право, имат право да поискат такова, и е забранено изпращането на търсещите убежище обратно в страните, където животът или благосъстоянието им могат да бъдат в опасност. Може за мнозина да е известно или не, че още през 2023 година Литва легализира отблъскването на мигранти, които пресичат границата нелегално, въпреки критиките на правозащитните организации, които казват, че това законодателство узаконява експулсирането, което пък нарушава международното право."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Церебралната атрофия – заболяванията, скрити зад този термин: лечение и перспективи

Церебрална атрофия – кои заболявания се крият зад този термин, какво е лечението и какви са перспективите пред лекарите и пациентите? За тайните на мозъка в Lege Artis разговаряме с невролога д-р Нейко Нейков. Церебралната атрофия, по думите на д-р Нейков, е нормален процес, свързан със загубата на неврони. Усъвършенстването на мозъка..

публикувано на 07.05.25 в 12:35

Обхват под 20% в скрининга за рак на маточната шийка – дали това е успех?

В края на 2024 г. Министерството на здравеопазването реализира информационна кампания за профилактика на рака на маточната шийка, финансирана с 2 милиона лева. Резултатът — около 17 000 жени са се включили в скрининга, което представлява едва 20% от заложената цел. На този фон възникват сериозни въпроси за ефективността на вложените средства и подхода към..

обновено на 07.05.25 в 12:33

Смолян отбелязва 100 години проекционни планетариуми със специален филм

На 7 май отбелязваме Международния ден на планетариумите – ден, посветен на местата, които отварят вратите на човечеството към необятния Космос. През 2025 г. празникът е още по-специален, защото се навършват точно 100 години от създаването на първия проекционен планетариум в света – в Deutsches Museum в Мюнхен, Германия . По този повод Планетариумът в..

обновено на 07.05.25 в 10:05

"Локалите" – новото име на агресията сред младежите

"Локалите" – еднакво облечените, късо подстригани и понякога агресивни младежи, вече са назовани като явление в големия град. Те носят скъпи анцузи и маркови маратонки, всяват страх в моловете, в градинките, на метростанциите и площадките. Те са "готините", "алфите", които тормозят по-слабите си връстници, слушат чалга и черно и всяка тяхна дума е..

публикувано на 07.05.25 в 09:40
Йорданка Велкова (втората от ляво надясно)

Защо българският език трябва да бъде матуритетен в Обединеното кралство

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Йорданка Велкова, ръководител на лектората по български език в Университи Колидж Лондон. Темата, която обсъдихме, беше важността на включването на българския език сред матуритетните езици в образователната система на Великобритания и страните от ЕС. Каква е реалната перспектива за това..

обновено на 06.05.25 в 12:00