Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Яни Киров:

За книгата "Лицемерието на властта" и историческите маски

Мария Мира Христова и д-р Яни Киров
Снимка: БНР

За "Лицемерието на властта" – книга, която прави философски, социологически и художествен по стил опит за осмисляне на причинно-следствените връзки в съвременната българска история, в "Terra Култура" разговаряме с нейния автор д-р Яни Киров.

Книгата е историческа, но не в този смисъл, в който хората са свикнали да мислят за историята. Има препратки към философията и социологията. Разделението в хуманитарните науки е все по-неадекватно, смята историкът.  

"Ако предметът на историята е обществото, човек трябва да разбира от обществени науки. От художествен роман понякога можем да научим много повече отколкото от историческа книга", заявява д-р Киров.  

В книгата историята присъства като увод към така наречения Преход в България, а фактите свалят маската на властта.

За повратната 1948 година д-р Киров пише: "Гостът се е превърнал в господар и комунизмът не плаши никого."

Официалното представяне на книгата се състоя на 15 януари, като модератор на събитието бе Даниел Вълчев. "Колкото историк, толкова и философ и майстор на перото" – така Вълчев определи д-р Киров по време на представянето.

Авторът заявява, че, ако има критика към книгата, тя би била свързана с факта, че стилът не е нито строго академичен, нито достатъчно философски.

Заглавието, по думите на д-р Киров, е силно, но не носи осъдително и морализаторско послание. Лицемерието е използвано в художествен смисъл – като в пиеса на Молиер, в която героят се преструва.

"Хипокризата" (от гръцки) се употребява едновременно за актьора и лицемера – този, който играе всички роли, без да е нито една", обяснява авторът.

В епоха, в която се налагат просвещенски идеи, се поражда нуждата някой да ги въплъти. Така фигурите във властта започват да изпълняват тази роля на представители на идеята, по думите на д-р Киров. Политическата история на България историкът разглежда именно като поредица от роли – социалисти, земеделци, военни, комунисти. Това е "театрална перспектива", която не цели да осъжда морално, изтъква д-р Киров.

Не трябва да вярваме, на тези, които изтъкват колко са откровени, а да гледаме действията на човека и на стила, с който той живее. Стилът е най-добрият израз, не "откровението" и посланието, смята д-р Киров.

В продължението на "Лицемерието на властта" авторът ще постави фокус върху икономическата история.

Що се отнася до българската реалност днес, по думите на д-р Киров, не сме свидетели на нищо ново. Българската държавност започва със служебно правителство. Следват още пет правителства и преврат в рамките на две години – "голямо постижение за една нова държава".

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Яни Киров завършва "Антична история" във Фрайбург, Германия, с академична степен. До 2013 г. работи като научен сътрудник в Института за история и теория на правото във Франкфурт "Макс Планк" и като хоноруван преподавател в Гьоте университет. Автор е на научни публикации на немски, английски и български език. През 2015 г. публикува у нас книгата "Български истории. Картография на правото в България около 1900 г.".
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Лудите кучета на лятото" – поезия без украшения и опаковки

В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно чакаме да дойде по-добрият живот. Това стихотворение на поета и преводач Пейчо Кънев дава заглавие на новата му поетична книга. Редакторката ѝ, Силвия Чолева, пише за стиховете в нея: "Директна и сурова..

публикувано на 08.09.25 в 15:49

Иво Димчев: Истинската еволюция се ражда първо в изкуството

За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който трудно се побира в едно определение. Иво Димчев е хореограф, певец, композитор, визуален провокатор и куиър активист – човек, който в месеците на най-тежка изолация заради Covid 19 превърна личните..

публикувано на 08.09.25 в 10:44

Акценти от третото издание на Station Street в Пловдив

8 септември е последният ден на пловдивския фестивал Station Street. Какви бяха акцентите в третото издание на форума и какво да очакват жителите и гостите на града днес разказва в "Нашият ден" Цветан Цветанов. Чуйте в звуковия файл: 

публикувано на 08.09.25 в 09:50
Mahlzeit (

Варна – сцена на съвременното изкуство

Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с международно участие у нас започна през 2023-та и вече две поредни години събира по над 150 артисти от България и света, които трансформират морската столица с над 50 събития – изложби, намеси в..

обновено на 08.09.25 в 09:47
Църква

На Рождество Богородично празнува град Берковица

На 8 септември православният свят чества църковния празник Рождество на Пресвета Богородицап. Празнува и град Берковица.  Празникът на града се отбелязва от 1998 година, а програмата е наситена с културни събития. Какви са те –  пред редактора Таня Любенова  разказва кметът на града – Радослав Найденов.

публикувано на 08.09.25 в 09:24