След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - гр. София. През 2008 г. печели конкурс за доцент по джаз пиано в Hochschule für Musik und Theater München – Университет за музика и сценични изкуства в Мюнхен, и там преподава до 2023 г. Наред с преподавателската работа, провежда и активна концертна дейност в Полша, Германия, Русия, Япония. Заедно с полски и немски музиканти утвърждава форматът на джаз триото като позволяващ свободно творческо и импровизационно разгръщане, онагледено в албумите The Conversations и Consolation.
Поводът за разговора в предаването "Джазисимо" по програма "Христо Ботев" с водещ Весела Морова е предстоящия на 31-ви януари 2025 г. симфоничен концерт на Държавна опера-Стара Загора под надслов "Порги и Бес" и "Рапсодия в синьо" – Джордж Гершуин. Диригент е Ивайло Кринчев, а Константин Костов е солист в "Рапсодия в синьо", като различното в това изпълнение ще бъде импровизациите в частите за соло пиано на рапсодията. Този по-джазов подход към иначе класическата творба на Гершуин досега е бил практикуван в България само от Милчо Левиев.
В предаването Константин Костов разказва повече за личната си музикална връзка с "Рапсодия в синьо", за първите си уроци по джаз, за менторите си, за дългия изпълнителски път и завръщането в България, както и дава своето виждане за общуването между класиката и джаза и за неговото вдъхновение да ги обединява с огромна доза въображение – в композиторската, аранжорската и изпълнителската си дейност.
В прикачените файлове чуйте двете части на интервюто на Весела Морова с Константин Костов.
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
